Читать «Ние, децата от Шумотевица» онлайн - страница 95

Седнахме на една скала край езерото и кърпехме капаните с въже, приказвахме си и много се забавлявахме. Слънцето се канеше да залезе и около езерото беше много красиво и тихо. Когато не говорехме, естествено.

— Хубаво езеро е Нокен — каза татко.

Чичо Ерик изгребваше двете стари лодки, които държим в Нокен. Бяха пълни с вода. Чичо Нилс и татко слагаха стръв в капаните. Когато всичко беше готово, потеглихме с лодките и заложихме капаните във водата навсякъде покрай бреговете. Имаме специални места, където ги залагаме всяка година.

След като обиколихме цялото езеро и пуснахме всичките капани, почна да се мръква. Тогава Ана ме щипна по ръката и каза:

— Това е почти по-весело от Бъдни вечер.

Така мислех и аз. Защото щом се мръкна, татко запали голям огън на скалата до езерото, както прави всяка година. Всички насядахме около него, извадихме си термосите с горещо какао и го пихме към сандвичите си. А огънят осветяваше водата и изглеждаше, сякаш езерото гори. Гората наоколо беше много тъмна и съвсем тиха. Ласе се обади:

— Чувам как троловете се прокрадват между дърветата.

Ана и аз много се изплашихме. Но Ана каза:

— Глупости, няма тролове!

Но въпреки това се ослушахме дали няма да чуем някой трол да се прокрадва в тъмното. Обаче нищо не чухме и го казахме на Ласе.

— Не сте чули, защото имат космати стъпала — отговори Ласе. — Стъпват много тихо и застават зад дърветата, и ни зяпат.

— Ами, нищо подобно! — викнах и се преместих малко по-близо до Ана.

— Много се лъжеш! — рече Ласе. — Цялата гора е пълна с очи на тролове, които ни зяпат точно сега. Само че не смеят да дойдат тук, защото ги е страх от нашия огън.

Тогава татко каза на Ласе да престане да пълни главите на малките момичета с глупави измишльотини. После татко сложи още клони в огъня и пламъците се издигнаха нависоко и осветиха много красиво всичко наоколо. Не вярвам да има тролове. Но за всеки случай се сгуших в скута на татко и тогава Ана отиде и седна в скута на чичо Ерик. А чичо Ерик почна да ни свирка. Той свирка страхотно хубаво! Ако иска, може да свирка като птичка.

Аз пък си мислех, че ако наистина в гората има тролове, сигурно се чудят защо почти среднощ седим около огъня и слушаме как чичо Ерик свирка.

Татковците разказваха и разни истории. А ние се смеехме, защото историите бяха много смешни. Ласе, Бусе и Уле взеха фенерчетата си и отидоха до водата да търсят раци. Намериха двайсет и три, и ги сложиха в една тенекиена кутия. А Ласе каза на Бусе и Уле:

— Ако момичетата са добри и се държат като хората, ще ги поканим утре вечер на гощавка с раци.

— Добре, ама много зависи от това как ще се държат, естествено — съгласи се Бусе.

— Тогава държането им ще трябва да е страхотно добро — обади се и Уле.

Когато огънят вече гаснеше, чичо Ерик каза, че е време за сън. Татковците нямаха колиба, та се увиха в одеяла и налягаха около огъня. А Брита, Ана и аз изпълзяхме под нашия разкошен бор, увихме се и ние в одеяла и смятахме да спим. Но изведнъж чухме нещо като тихи стъпки отвън. И аз изпищях: