Читать «Ние, децата от Шумотевица» онлайн - страница 97

Един ловец на лов е тръгнал в зелена хубава гора.

Изведнъж Ласе извика:

— Виждам вече дима от село Шумотевица!

И тогава всички видяхме дима, който се издигаше над гората. Беше дим от три комина. И разбрахме, че всички са будни в Северната и в Средната, и в Южната. А като стигнахме още малко по-нататък, видяхме цялото село Шумотевица. Слънцето беше огряло прозорците и всичко изглеждаше тъй красиво!

— Мъчно ми е за хора, които нямат къде да живеят — казах на Ана.

— На мен пък ми е мъчно за онези, които не живеят в село Шумотевица — отговори Ана.

Дядо беше станал вече и седеше под бряста, дето расте сред моравата пред Северната. И като ни чу да идваме, извика:

— Има ли тази година раци в Нокен?

Тогава чичо Ерик каза, че имало толкова раци, колкото дядо сигурно не е виждал. Но дядо рече:

— Ох-ох, да-да! Що раци съм извадил от Нокен в живота си, то чак не е за вярване!

Седнахме в тревата при дядо и взехме да му разказваме колко весело сме прекарали. Ласе отвори тенекиената кутия, в която бяха раците на момчетата, и даде на дядо да послуша раците. Те издават особен звук, когато пълзят един върху друг — чува се нещо като „клир-рклирр“. А дядо се засмя доволно и каза:

— Да-да, това звучи съвсем като раци, няма как да го сбъркаш с нещо друго.

Тогава Ласе попита:

— Дядо, може ли довечера да направим при теб гощавка с раци?

— Ох-ох, да-да! Може, разбира се! — рече дядо.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4476

Издание:

Астрид Линдгрен

Ние, децата от Шумотевица

Шведска. Първо издание

Rabén & Sjögren, Stockholm

Илюстрации: Илун Викланд

Оформление: Любомир Михайлов, 1998

Предпечатна подготовка: Мишлена ООД

Издателство САМПО, София, 1998

Печатница Полипринт-ЕАД, Враца

ISBN 954-8048-37-X