Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 49

— Не съм красива — каза Моника Шредер, гледайки се в огледалото.

Беше права. И, което беше още по-лошо, мнението й по този въпрос напълно съвпадаше с мнението на околните.

Не, Моника не беше грозна. Просто не беше красива. Беше квинтесенция на непривлекателността, излъчваше непривлекателност, способна да затъмни всичко, което би направило красива някоя друга жена, дори някоя грозница. По някакъв непонятен начин съчетанието от отделните елементи, всеки сам по себе си привлекателен, нещо повече, красив, при Моника се превръщаше в нещо безлично, безинтересно и бледо. Косите й, които би трябвало да са тъмноруси, всъщност бяха сиви и матови. Природната им тенденция към пухкавост и обаятелната им склонност да не се подчиняват на никакви гребени и четки ги караха да изглеждаха запуснати и разрошени, и никакви старания не можеха да променят това положение. Не помагаше и най-изкусният грим — дори с помощта на скъпа козметика не й се удаваше да направи нищо с очите си, които заради дебелите стъкла на очилата й винаги изглеждаха сиви и посърнали. Всеки комплект от стилни и изящни дрехи върху общо взето нормалната й фигура създаваше ефект, който и при най-добро желание не можеше да бъде признат за радващ окото.

Фактът, че Моника Шредер съзнаваше прекрасно всичките изброени факти, само усложняваше нещата. Давайки си сметка, че не е в състояние да се разхубави, когато стана пълнолетна, Моника планомерно и последователно правеше всичко възможно да не се откроява, да се слее с тълпата, да стане обикновена и незабележима. Тази своеобразна мимикрия, имаща за цел да замаскира и скрие непривлекателността й, естествено, водеше до напълно противоположни резултати.

Точно в момента, в пет часа сутринта, застанала пред напуканото огледало в пронизания от ивици светлина полумрак на стаята си в къмпинга, Моника повече отвсякога усещаше своята непривлекателност. Разкайваше се, че е тръгнала на тази почивка, на това пътуване в пустошта, без никакви удобства; пътуване, което трябваше да бъде романтично, а се оказа изключително тягостно. Туристическа агенция „Ромар тур“, спомни си тя. „Ти си самотен? Съобщи ни възрастта си, професията, образованието, интересите си. Напиши ни за какво си мечтаеш, и ще ти осигурим почивката на твоите мечти.“

Почивката на моите мечти…

Тръгна на това пътуване, защото беше самотна и не искаше да изкара едно самотно лято в града. „Ромар тур“ не лъжеше и не преувеличаваше, макар че при подбора явно отдаваше предпочитание на графата „Образование“ в анкетата си. Наоколо гъмжеше от загорели докторантки и разведени доценти.

Почивката на моите мечти…

Пътуването трябваше да стане за Моника още един опит да докаже на себе си, че обича да е в компания. Опит, който както множество предишни се беше оказал неуспешен. Моника за пореден път не доказа нищо на себе си, освен факта, че мрази самотата.