Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 37

— Поне надежден ли е третият?

— Сто процента, или hundred per cent.

— Така да бъде — намръщи се адвокатът. — Е? Господин Нейман, надявам се, че сте доволен?

— Не докрай — каза комисарят. — Толек? Не ти ли се струва…

— Би трябвало да мине добре — рече инспекторът. — Само едно нещо леко ме безпокои. Не сме ли прекалено уверени, че това е психично болен? Може да е някакъв „зелен“, „грийнпийс“, разбирате ли? Природозащитния Видял е, че децата измъчват котка, и е реагирал. Четох за подобен случай, май беше в „Пшекруй“. Някакви типове ослепили куче или котка, не помня какво точно. Докато четях статията, чувствах как авторът й излива негодуванието си, мъката си, жаждата си за мъст. А някой друг би реагирал иначе. Би взел нож, брадва, тояга и би отмъстил за кучето си.

— Същата работа — каза Хенцлевски. — Който реагира така, явно е чалнат. Quod erat demonstrandum.

— Съвсем не е същото — подзе Нейман. — Манията на тема животни може да не минава за болест при психиатрите. От тяхна гледна точка това може да е напълно нормален тип и ще му повярват, когато разкаже как именно сме го спипали и какво сме му направили тогава.

— През своята кариера съм виждал мнозина, които са разказвали какво им се е случило в милицията — изрече адвокатът, усмихвайки се накриво. — Но не помня нито един, на когото да са повярвали официално. А дори и да разкаже как точно сме го спипали, какво от това? Смятате, че някой ще се разчувства заради глупавата котка?

— Може и да не се разчувства — каза Здиб. — А какво ще стане, ако котката я чуе някой, който няма нищо общо? И дотича да види какво става?

— Шегуваш се, Толек — размаха ръце Нейман. — Някой, който няма нищо общо, няма да се заинтересува. Кой може да го е грижа за някаква котка?

— Между другото, котката — каза Хенцлевски. — Трябва да го организираме.

— С това не би трябвало да има проблеми — заяви Нейман. — Пълно е с котки. Децата на съседката ми например имат котка. Би трябвало да стане.

Иза

Иза лежеше спокойно, сякаш се боеше да не би и с най-малкото си движение да изплаши този отдалечаващ се, неуловим сигнал на лъжливия, неосъществил се оргазъм. Притиснатият към нея мъж дишаше спокойно, равномерно, явно вече потапяйки се в дрямка. Бучеше аларма, далечна и тиха.

— Хеню — обади се тя.

Мъжът потрепна, изтръгнат от полудрямката, и приближи лице до голата й гръд.

— Какво, Изуня?

— Нещо не ми е добре, Хеню.

— Пак ли? — уплаши се мъжът. — По дяволите, трябва по някакъв начин да го регулираш този твой цикъл, Иза.

— Не е това.

Мъжът изчака известно време. Иза не продължи.

— А какво е? — попита той най-накрая.

— Хеню… Симптом на какво са случаите на амнезия?

— Защо питаш? Имала ли си такива случаи?

— Напоследък — често. Доста продължителни. Освен това и халюцинации. Главно слухови.

Мъжът хвърли бърз поглед към часовника си.

— Хеню.

— Чух те — промърмори той малко нетърпеливо. — И какво? Ти си специалист. Каква е твоята диагноза? Anaemia cerebri? Начални признаци на шизофрения? Тумор на главния мозък? Някаква друга гадост? Иза, всеки психиатър намира в себе си най-различни подобни симптоми, това е просто професионално заболяване. Трябва ли да ти казвам колко малко знаем за мозъка, за протичащите в него процеси? Според мен просто си се преуморила. Не трябва да прекарваш толкова време със своите котки, при тази апаратура. Нали знаеш колко е вредно всичко това: високочестотните полета, излъчването на екраните. Остави всичко за известно време, вземи си отпуска. Почини си.