Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 35

— Не сме казвали нищо на никого — почервеня инспекторът. — На никого, чувате ли? Нито на началството, нито на жените ни. На никого.

— Добре, добре. Няма чудеса. Освен ако… Тази лекарка от психиатрията, както казвате, може просто да ви занася. Да блъфира. Какво ви каза? Кога? При какви обстоятелства?

— Чуйте сам. Дай касетофона, Анджей.

Седяха, пушейки цигара след цигара. Нейман наблюдаваше как в отсрещната къща един плешив тип с помощта на няколко приятели монтираше на терасата си огромна чиния, явно, ако се съди по цвета й — сателитна антена. От съседния балкон, на който стоеше ярко боядисан кон на колелца, до монтажниците се дотътри петнисто морско свинче. Плешивият, без да пуска чинията, го изрита. Свинчето падна от балкона. Нейман не погледна какво е станало с него. Намираха се на осмия етаж.

— Така-а-а — каза адвокатът, след като изслуша записа до края. — Тя какво, да не й е там домът на тази лекарка? Нали знаете вица…

— Знаем го — каза инспектор Здиб.

— Завесата. Каква завеса? И този… вехал, или какво беше… някаква безсмислица. Тази лекарка… Пшеменцка?

— Пшеменцка.

— Познавате ли я? Проверихте ли какво представлява?

— Проверихме. Млада, без голяма клинична практика, малко контакти с пациентите. Занимава се с някакви изследвания. Нещо сложно, мамка му, свързано с мозъчни вълни и неврони, не помня точно какво.

— Безумната госпожа доктор Франкенщайн — намръщи се адвокатът. — Знаете ли какво? Аз не бих се притеснявал за цялата тази работа.

— А аз — напротив — каза Нейман. — Нещо повече, вече се притесних. Господин Хенцлевски, при нас нещата все още не са приключили, чистката продължава. Някой може да е заинтересован да ме прецака. Една леко перната лекарка е не по-лошо оръжие за провокация от всяко друго. Трябва да проуча тази възможност.

— Вие сте егоцентрик, господин Анджей — изрече Нейман. — Вашата личност в цялата тази история е, с извинение, маловажна.

— Дори и да е така — усмихна се комисарят, — изобщо не бих се огорчил. Но и вие май се заблуждавате, драги господин Хенцлевски. След обаждането на госпожа докторката бих си заложил главата, че синът ви е убит от случаен луд. Това не е било никакво отмъщение. Няма значение кого сте защитавали по време на военното положение и за какво сте го правили, и на колко секретари сте направили мръсно. Вие не сте Пясецки. Да ме прощавате.

— Извод? — Адвокатът леко се изчерви.

— Много прост. Ако това е някой луд, от гледна точка на закона той е болен човек. Болен, разбирате ли, господин адвокат?

— Когато чуя такива неща, започват да ми тракат зъбите! — избухна Хенцлевски. — Болен, кучи син! Той моя Мачек… Болен!

— Разбирам ви. И моите зъби тракат. Но нищо няма да успеем да направим и това ясно ни го каза тази лекарка. Да предположим, че е блъфирала, че не знае нищо за плана ни. Но може да се е досетила, защото ме предупреди. Ясно ме предупреди.