Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 21

— Внимателно — прошепна Фрегенал. — Вече сме близо. Вървете тихо.

— От какво разстояние реагира? Фрегенал, на теб ти говоря.

— Ще ти дам знак.

Продължиха нататък, поглеждайки към стръмните склонове на клисурата, покрити с уродливи храстчета, редуващи се с оголените ивици на дерета и сипеи.

— Висена? Усещаш ли го вече?

— Да, но слабо. Колко далеч, Фрегенал?

— Ще ти дам знак. Жалко, че не мога да ти помогна. Без жезъла и пръстена си не мога да направя нищо. Безсилен съм. Освен ако…

— Освен ако какво?

— Това!

С пъргавина, която трудно можеше да се очаква от него, дебелакът вдигна от земята един остър камък и удари Висена по тила. Друидката падна по корем, без да издаде нито звук. Корин измъкна меча си и замахна, но магьосникът беше невероятно ловък. Хвърли се на земята, избягвайки острието, метна се към краката на Корин и го удари по коляното с камъка, който още беше в ръката му. Корин изкрещя, падна, болката за миг спря дъха му, а после от вътрешностите му, към гърлото премина вълна на гадене. Фрегенал скочи като котка, готвейки се да удари отново.

Пъстрокрилата птица се понесе като камък надолу и се удари в лицето на магьосника. Фрегенал отскочи, размахвайки ръце, и изпусна камъка. Корин, облегнат на лакътя си, замахна с меча, но острието премина на косъм край прасеца на дебелака, който се обърна и се понесе обратно към Мишето дере, като викаше и врещеше. Корин се опита да стане и да го настигне, но болката замъгли погледа му. Падна отново и запрати подир магьосника поток от отвратителни ругатни.

Когато се отдалечи на безопасно разстояние, Фрегенал се спря и се обърна.

— Ти, некадърна вещице! — изкрещя той. — Ти, червенокоса грознице! Искаше да надхитриш Фрегенал? Милостиво да ми дариш живота? Мислеше, че ще гледам спокойно как го убиваш?

Корин, без да спира да ругае, масажираше коляното си, успокоявайки пулсиращата болка. Висена лежеше неподвижно.

— Идва! — изрева Фрегенал. — Вижте го! Любувайте се на гледката, защото след малко кашчеят ми ще ви избоде очите! Вече идва!

Корин се обърна. Иззад купчина каменни отломки, на някакви си стотина крачки от тях, се подадоха възлестите стави на членестите паякови крака. След миг през купчината камъни се прехвърли поне четириметрово в диаметър туловище, плоско като чиния, ръждивокафяво, грапаво, покрито с остри израстъци. Четирите двойки крака пристъпваха отмерено, влачейки чиниеобразното тяло през насипа. Петата, главна двойка крайници, непропорционално дълги, беше въоръжена с могъщи рачешки щипки, покрити с редици остри шипове и рогови израстъци.

„Това е сън — помисли си Корин. — Кошмар. Събуди се! Събуди се! Извикай и се събуди. Извикай. Извикай. Извикай“.

Забравил за болката в коляното си, той се хвърли към Висена и дръпна отпуснатата й ръка. Косите на друидката бяха залети с кръв, която вече се стичаше по шията й.

— Висена… — изтръгна се през парализираното му от страх гърло. — Висена…

Фрегенал избухна в безумен смях, чието ехо се отрази от стените на клисурата. Смехът заглуши крачките на приближаващия се с брадва в ръка Микула. Фрегенал видя ковача когато вече беше твърде късно. Брадвата се вряза в кръста му, малко над бедрото, и навлезе чак до тъпата си част. Магьосникът рухна на земята с крясък, опитвайки се да избие оръжието от ръцете на ковача. Микула стъпи отгоре му, изтръгна брадвата, замахна отново. Главата на Фрегенал се затъркаля по склона и застина, опряла чело до един от черепите, лежащи под колелата на разбит фургон.