Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 23

Микула изрева яростно, достигна чудовището с два скока, замахна с брадвата и удари хитиновата обвивка. Корин остави Висена и без да се замисля, скочи от другата страна на чудовището и със замах заби меча, който държеше с двете си ръце, в процепа между обвивката и лапата. Притиснал ръкохватката с гърдите си, той вкара острието до самия предпазител. Микула изпъшка и нанесе още един удар, обвивката на чудовището се пръсна, плисна зелена воняща течност. Кашчеят засъска, пусна боболака, вдигна щипките си. Корин се опря с крака в земята, хвана ръкохватката на меча, опита се да го издърпа — безуспешно.

— Микула! — извика той. — Назад!

Двамата хукнаха да бягат, като благоразумно избраха различни посоки. Качшеят се поколеба, застърга с търбух по скалата и се насочи право напред, към Висена, която, обхванала главата си с ръце, се опитваше да се надигне. Точно над нея, увиснала във въздуха, махаше с криле и врещеше пъстрата птица…

Кашчеят беше близо.

Микула и Корин скочиха едновременно, преграждайки пътя на чудовището.

— Висена!

— Госпожо!

Кашчеят, без да се спира, разпери лапи.

— Встрани! — извика Висена, надигайки се на колене и вдигайки ръце. — Корин! Встрани!

Двамата отскочиха и се притиснаха в стените на клисурата.

— Henenaa fireaoth kerelanth! — извика страшно магьосницата, замахвайки с ръце към кашчея. Микула усети как нещо невидимо се плъзга от нея към чудовището. Тревата се разстла по земята, а ситните камъчета се разхвърчаха встрани, сякаш изтласкани от тежестта на огромно кълбо, набиращо скорост. От дланите на Висена бликна ослепително ярка, зигзагообразна струя светлина, която удари кашчея и се разсипа върху обвивката му в мрежа от огнени езичета. Въздухът се пръсна в оглушителен рев. Кашчеят експлодира, ръсейки фонтани от зелена кръв, парчета хитин, крака, вътрешности. Всичко това излетя във въздуха и се посипа като градушка наоколо, забарабани по скалите, зашумя по храсталака. Микула приседна, прикривайки глава с двете си ръце.

Беше тихо. На мястото, където преди миг стоеше чудовището, се чернееше и димеше кръгла яма, опръскана със зелена течност и застлана с отвратителни, трудноразличими дребни късове.

Корин, бършейки от лицето си зелените петна, помогна на Висена да се изправи. Магьосницата трепереше.

Микула се наведе над Кехъл. Очите на боболака бяха отворени. Дебелата салтамарка от конска кожа беше станала на парцали, под които се виждаха остатъците от ръцете и раменете му. Ковачът искаше да каже нещо, но не можеше. Висена и Корин, който я придържаше, се приближиха. Боболакът обърна глава към тях. Корин погледна рамото му и с усилие преглътна.

— Ти ли си това, кралски сине? — изрече Кехъл тихо, но спокойно и ясно. — Беше прав… Без оръжие съм боклук. А без ръка? Сигурно фекалия, а?