Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 20

— Микула — каза Висена, слизайки от коня. — Почакайте тук до вечерта, не повече. Ако не се върна, в никакъв случай не навлизайте в прохода. Връщайте се по домовете. Разбра ли, Микула?

Ковачът кимна. С него имаше само четирима селяни. Най-смелите. Останалата част от групата се стопи по пътя като майски сняг.

— Разбрах, госпожо — промърмори Микула, гледайки навъсено във Фрегенал. — Но ми е странно, че се доверявате на този проклетник. Според мен селяните бяха прави. Трябваше да се обезглави. Само ги погледнете тези свински очички и тази коварна муцуна, госпожо.

Висена не отговори. Заслони очите си с ръка, гледайки нагоре, към входа на клисурата.

— Води, Фрегенал — нареди Корин, затягайки колана си.

Тръгнаха.

След половин час ходене видяха първия фургон. Преобърнат, разбит. След него имаше друг, с разбито колело. Конски скелети. Човешки скелет. Втори. Трети. Четвърти. Купчина изпочупени, раздробени кости.

— Кучи син — изрече тихо Корин, гледайки черепа, през чиито очни кухини беше покълнала коприва. — Това са търговци, така ли? Не знам какво ме спира да…

— Договорихме се… — прекъсна го бързо Фрегенал. — Договорихме се. Казах ви всичко, Висена. Помагам ви. Водя ви. Договорихме се!

Корин се изплю. Висена го погледна пребледняла, после се обърна към магьосника.

— Договорихме се — каза тя. — Ще ни помогнеш да го намерим и да го унищожим, после си хващаш пътя. Смъртта ти няма да съживи онези, които лежат тук…

— Да го унищожите, да го унищожите… Висена, предупредих те и ще повторя още веднъж: приведи го в летаргия, парализирай го, знаеш заклинания. Но не го унищожавай. Той е безценен. Винаги можеш…

— Престани, Фрегенал. Вече говорихме за това. Води ни.

Продължиха нататък, внимателно заобикаляйки скелетите.

— Висена — прошепна Фрегенал след малко, — осъзнаваш ли какво рискуваш? Това не е шега работа. Знаеш, че с Ефекта на огледалото се случва какво ли не. Ако инверсията не сработи — край с нас. Виждал съм на какво е способен.

Висена се спря.

— Не извъртай — рече тя. — За каква ме вземаш? Инверсията ще сработи, освен ако…

— Освен ако не си ни излъгал — вметна Корин с приглушен от ярост глас. — А ако си ни излъгал… Казваш, че си виждал на какво е способен твоят звяр? А знаеш ли на какво съм способен аз? Знам такъв удар с меча, след който ще ти останат едното ухо, едната буза и половината челюст. Може и да го преживееш, но след това няма да можеш, например, да свириш на флейта.

— Висена, укроти този убиец — измънка Фрегенал, пребледнял. — Обясни му, че не мога да те излъжа, че би почувствала…

— Стига си дрънкал, Фрегенал. Води ни.

По-нататък видяха още фургони. И отново скелети. Разбъркани, преплетени, белеещи се в тревата ребра, стърчащи между камъните пищяли, ужасяващо усмихващи се черепи. Корин мълчеше, стискайки ръкохватката на меча с изпотената си длан.