Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 150

— В Сейлъм, в окръг Есекс — възобнови той разказа си, — престъпни хора и вещици се договорили със Сатаната. Ако не била бдителността на просветените, праведни и богобоязливи хора, то злото като проказа би им изяло сърцата и църквата би рухнала… Щеше да се спусне нощ над света. А всичко започнало с черна негърка, носеща езическото име Титуба. Истината, беше казал някой, не помня кой, но беше от Нови Йорк, че заради тези езичници-негри злото все ни среща и ще продължава да ни среща. Лошо е, че са дошли тук от Африка.

— Наистина. — Дороти Сътън вдяна конеца в иглата. — Не мога да не призная, че сте прав по този пункт, преподобни. И този просветен мъж от Нови Йорк. Наистина е ковачница за мъдреци този Нови Йорк.

— Така е, така е — кимна Джемайма Тиндал. — Аз също съм чувала как един човек, не помня кой и откъде беше, каза, че е много лошо, че сме поканили тези африканци и сме им позволили да дойдат тук.

Конетабъл Коруин гръмко се изкашля. Чичо Уилям беше събрал слюнка в устата си, но не я изплю, възпрян от чистотата и аромата на белия под. Мадокс мълча известно време, гледайки сурово слабата жена.

— Надушвам нещо квакерско в теб, жено — изрече той най-накрая, изговаряйки думите бавно и натъртено. — Търговията с роби, независимо какво дрънкат квакерите, е и човешко, и Божие право. В Светото писание се казва: „А колкото за робите и робините, които ще имаш, от народите, които са около вас, от тях да взимаш роби и робини.“ Ереста, че това е зъл и греховен обичай, е измислена от квакерите, и те ще бъдат осъдени за това. Но аз говоря за негрите и твърдя, че ние не желаем да виждаме негри тук. В Англия има достатъчно заблудени хора, влезли в конфликт със закона, които са длъжни да си платят за това. Не трябва да ги затварят в тъмници и да ги карат на безлюдни острови, както съм чул, че правят, а трябва да ги докарват точно тук, в Колониите, при нас и във Вирджиния, и те да се трудят за всеобщото благо и за умножаване на материалното имущество.

— Ааа — поклати глава Джемайма Тиндал. Това е друго нещо.

— Друго е. — Мадокс продължаваше да говори, сякаш чете проповед. Друго е, жено.

— За черните искат много пари. — Чичо Уилям сочно измляска със слюнка, но отново не се изплю. — А птичките от Нюгейт биха били безплатни…

— Християнинът си е християнин — добави конетабълът Коруин. — До негрите дяволът винаги ще се добере, защото те са родени в африканското езичество. Който се е родил и израснал сред дяволско идолопоклонничество и магия, от него не е толкова лесно да се изгони дяволът, дори със светена вода. Например Титуба от Сейлъм.

— Именно — напомни Дороти Сътън, като в същия момент убоде пръста си с иглата. — Не се придържаме към темата. Да се върнем в окръг Есекс, преподобни. В Сейлъм.

— Имало е магия и преди Сейлъм — обади се мълчалият до момента Абирам Торп. — Вече минаха десет години, откакто хванаха една вещица… В самия Бостън.

— Вещицата Гловър. — Дърводелецът Стаутън налапа лъжица фасул, давайки с кимане знак, че слуша. — Обесиха я. Занимаваше се с магии, беше омаяла един бостънски зидар…