Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 152

— Отклонявате се от темата — обади се меко Дороти Сътън. — Постоянно се объркваме от отклоненията. Да се върнем към Сара Гуд. Как е било с нея? В какво се била провинила? Освен това, разбира се, че е имала космато куче, котка и канарче?

— Сара Гуд — изрече сухо Мадокс — се заинатила, явно с дяволска помощ, и по никакъв начин не искала да си признава и да издава съучастничките си. За щастие една от вече посочените девойки, невинната Ана Патман, посочила кой я е принуждавал да върши дяволски деяния и кой, както самата тя видяла, летял на дяволските шабати, на които по отвратителен начин се надсмивали над Тайнствата. Младата Ана Патман…

— … Обвинила когото могла. — Дороти Сътън вдигна пръсти, огледа бродерията. — Особено онези, на които имала зъб.

— Тя обвинила виновните. — Мадокс отново я изгледа студено. — Виновните, жено! Онези от окръг Есекс, които били встъпили в договор с дявола и с магьосническата си дейност са измъчвали и преследвали хората, и са планирали събаряне на християнския ред и възцаряване на Сатаната по целия свят. Съдът изучил делото и разгледал доказателствата, а те били неопровержими. Виновните били застигнати от сурово, но справедливо и заслужено наказание. Джордж Бъроуз, Бриджит Бишоп, споменатата вече Сара Гуд, Ребека Нърс, Джон Проктър и жена му Елизабет, Джон Уилърд, Марта Кариър и двете й деца, Джайлс Кори и жена му Марта… всички увиснали на бесилки на Гелоуз Хил.

Той млъкна. В тишината се чуваха ударите на чуковете от строящия се хамбар. После закукурига петел. Джемайма Тиндал се забавляваше като навиваше лентичка на пръста си. Красивата Анабел Прентис, преметнала крак върху крак, съблазнително поклащаше своето обуто с лек сандал стъпало. Както забеляза Джейсън Ривет, на дърводелеца Стаутън едва не му изтекоха очите, докато се взираше в изящната костица върху оголения прасец.

— Общо — прекъсна тишината Дороти Сътън — дванайсет обесени, двама умрели в затвора. И Джайлс Кори, който не бил обесен, а изтезаван до смърт и доубит с камъни. И тук, до пущинака, също достигат новини. Но там, в Сейлъм, не са се постарали както трябва. В Стария свят само Бамбергският епископ е изгорил на кладата шестстотин жени. Между другото, преподобни, защо в Сейлъм сте ги бесили, а не сте ги горили? Нали в Библията се повелява да се изгарят, като се казва: „Който не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; събират ги и ги хвърлят в огъня и те изгарят.“ А на друго място се казва: „И тъй както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.“ „И ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“

— Млъкни, жено! — извика пасторът. — Наистина, ползваме се от гостоприемството ти, но е трудно да се издържи, когато този, който е съд на греха, подхвърля Божие слово. А ти знаеш ли какво е грях? Грях, и то смъртен, е съмнението. И снизхождението. Защото в Светото писание, което цитираш като папагал, е казано още: „Нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жътварите са ангели.“ Но тук, на земята, ние, свещениците и съдиите, трябва да поемем бремето върху собствените си гърбове, ние трябва да изкореняваме злото и да прогонваме дявола, защото ако се поколебаем, ще рухне редът и ще настане хаос!