Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 148

— Трябвало е да станете конетабъл, а не пастор — изрече с възхищение Хенри Коруин.

— А ако някоя от тези жени — продължи Мадокс, без да коментира — излезе от къщата, докато ние сме там, то нека някой от нас веднага да я последва и да провери…

— Тогава тя веднага ще се сети — промърмори Абирам Торп.

— Това е целта, да се сети и да се изплаши. Нали народът казва, че гузен негонен бяга, току-виж вещицата се уплаши, а като тръгне да бяга, Исмаил ще я хване.

— Наистина — повтори Коруин, — губите си времето като свещеник.

— Исмаил — в конюшнята. Господин Стаутън, вие с момчето първо пообиколете из селото, разгледайте. Но не твърде дълго, за да не ви заподозрат. Веднага се връщайте.

— Ще се върнем по-бързо и от веднага — промърмори под нос дърводелецът. — От къщата така мирише на гозби, че коремът ми къркори. А пък мен ме пращат да шпионирам. Да вървим, момче.

По средата на отъпканата улица играеха три дечица — момиченца. Две се опитваха да завържат на кучето шапка с лентичка. Третата, Верити Кларк, буташе с пръчка някаква странна, състояща се от много колела играчка. Когато ги видя, им помаха с ръка. Адам Стаутън също помаха, усмихвайки се накриво и измъчено.

— Чумата да го тръшне този Джон Мадокс — промърмори той. — Как си го представя това шпиониране? Да надничаме в спалните и скриновете на жените? А може би под леглата и в нощните гърнета?

— Преподобният каза — преглътна Джейсън — да гледаме в прозорците. Ето там, където са зелените капаци на прозорците, се помръдна завесата… Видях…

— Наблюдават ни.

Факт, наблюдаваха ги, и не само скришом, иззад завесите, но и напълно явно, демонстративно. Две девойки, нито една от които не би могла да е по-голяма от Джейсън, ги зяпаха иззад оградата и дори не си и помисляха да се крият зад близките слезови храсти. Едната беше чернокоса, а другата — светлокоса. И двете бяха много привлекателни. Джейсън почувства, че се изчервява, и се извърна. От другата страна на улицата, на украсена с връзки билки веранда, седеше на пейка млада, но доста пълничка жена, която пушеше лула. Тя също им помаха с ръка, като при това весело се усмихваше. Този път дърводелецът не отговори на поздрава.

— Странни жени се срещат в тези горски селища — рече той.

— Господин Стаутън?

— Какво?

— Пасторът каза, че са анто… мянки…

— Антиномианки. Като Ана Хътчинсън. И Мери Дайър, която я обесиха в Бостън през шейсета година. И двете твърдяха, че изобщо не е задължително да се изпълняват заветите и заповедите на Господ. Имаха много привърженици, защото, както сам разбираш, има доста хора, на които им е мила такава свобода, в която всеки може да прави каквото си иска.

— Преподобният каза също — Джейсън погледна през рамо към веселата жена с лулата, — че това може да са квакери. Отцепници. А ако… Господин Стаутън, а ако…

— Ако какво?

— Ако това са вещици? Само вещици? Селище на вещици?