Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 146

— Вие вече разговаряхте. — Ехидната и нагла усмивка не слизаше от устните на Франсис Флауърс. — С дървосекачите. И с дърводелците, строящи хамбара. Не ви ли стига?

— Няма ли други?

— А, има, има — обади се чернокосата красавица. — Например този.

Между къщите се появи мъж с панталони с навити крачоли, бутащ количка, пълна с тор. Когато минаваше покрай тях, той ги дари с глуповата усмивка и ускори ход с поизплашен поглед. Констабъл Коруин тихо изруга, дърводелецът Стаутън изсумтя, а чичо Уилям се изплю. Преподобният Мадокс изскърца със зъби.

— Значи тук няма… — изхриптя той и се изкашля. — Тук няма… други мъже? Вашите бащи? Братя? Нито една от вас няма мъж?

— Няма — потвърди Дороти Сътън. — Така реши съдбата, не беше особено благосклонна към нас напоследък. Така че само аз мога да ви посрещна в Мисчиф Крийк, пришълци от далечни краища. Аз, а заедно с мен и госпожите Фейт Кларк, Анабел Прентис и Джемайма Тиндал.

Светлите й очи явно въздействаха на пастора, защото когато той заговори, сдържаната злоба изчезна от гласа му. Поне така изглеждаше.

— Е — сви той рамене, — изглежда, такова изпитание ни е изпратил Господ. Сигурно не ви е лесно без мъже?

— Има такива моменти.

— Чуйте тогава. Аз съм Джон Мадокс, пастор от Уотъртаун в окръг Мидълсекс. Това е господин Хенри Коруин, конетабъл на същия окръг. И останалите господа са в служба на закона. Преследваме избягала от затвора престъпница на име Джанет Харгрейвс. Какво можете да ни кажете по този въпрос?

— Нищо.

— Напомням ви: всеки поданик на краля е длъжен да се подчинява и да помага на закона. А който укрива престъпник или му помага, се наказва наравно с него.

— Знам това. Мога ли да попитам в какво се е провинила споменатата Джанет Харгрейвс?

— В магьосничество.

— Моля?

— Джанет Харгрейвс — в гласа на преподобния отново проличаха злоба и нетърпение — е вещица. Тя се занимава с черна магия и е осъдена със законно решение на съда.

— И вие преследвате тази Джанет Харгрейвс от самия Уотъртаун? Почти от Бостън? За магьосничество?

— Именно. Отговаряй на въпросите ми, жено.

Дороти Сътън го гледа дълго време.

— Нищо не знам за никаква Джанет Харгрейвс — изрече тя най-накрая. — Както и за други личности, преследвани за черна магия. Не мога да ви помогна. Тоест не мога да ви помогна по друг начин, освен с гостоприемство. И угощение, ако не се погнусите от скромната храна. И нощувка, ако не сте свикнали прекалено с изискания комфорт, който аз не мога да ви предложа.

Адам Стаутън, конетабълът и Абирам Торп с охота слязоха от конете, чичо Уилям последва примера им. Преподобният Мадокс остана на седлото, продължавайки да пронизва жената с поглед.

— Ние сме добри пуритани — каза той най-накрая, сочейки с очи и пръст Франсис Флауърс. — Придържаме се към законите на Колонията. А тази тук я хванахме безсрамно да развратничи. Посред бял ден. Няма значение, че е с мъжа й. Защото апостол Павел в посланието си до солуняните казва: „Понеже това е Божията воля — вашето освещение: да се въздържате от блудство.“

— Обаче — лицето на Дороти Сътън дори не трепна — същият този Павел казва в посланието си до коринтяните: „Не се отклонявайте един от друг.“ А в книгата „Притчи Соломонови“ пише: „И весели се с жената на младостта ти. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и възхищавай се винаги на нейната любов.“