Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 8

Регенстайн стана, съблече сакото си, изу обувките си и ги изрита встрани.

— Сега, ако ме извиниш, бих искал да подремна — каза той. — И те съветвам да последваш примера ми. Пристигаме в Ел Ей много рано. — Той се опъна на дивана и без да каже нито дума повече, затвори очи. Появи се стюардесата и метна връз него леко одеяло.

Стоун се върна на мястото си, съблече на свой ред сакото си, събу обувките си, прие предложеното му одеяло — както можеше да се очаква то бе от кашмирена вълна — и отпусна облегалката си максимално назад. Осветлението в салона изгасна. Загледа се през прозореца към звездите и се опита да изхвърли от главата си Арингтън. Беше мислил предостатъчно за нея.

3.

Стюардесата го събуди внимателно и той върна седалката в изправено положение. Погледна часовника си, после прозореца — навън се развиделяваше.

— М-р Регенстайн попита ще желаете ли да закусите заедно с него? — каза младата жена.

— Разбира се.

— Освежете се и можете веднага след това да седнете при него — каза тя и му посочи една от вратите.

Стоун отиде в тоалетната. Помещението се оказа по-голямо от всичко, което някога бе виждал в самолет. Имаше дори душ. Избра си четка от специалната поставка, изми си старателно зъбите, вчеса косата си, облече сакото и се отправи по пътеката към масата, където Лу Регенстайн вече с апетит нагъваше голяма порция бъркани яйца със сьомга.

— Добро утро — поздрави го Регенстайн с наслаждение. — Спа ли добре?

— Мигнах няколко пъти — отговори Стоун.

Появи се стюардесата.

— Какво ще пожелаете, м-р Барингтън?

— Портокалов сок и кафе — поръча той. — Вечерях късно.

След малко чашите бяха на масичката.

Регенстайн погледна часовника си.

— Трябва да кацнем до половин час — каза той. — Къде ще отседнеш? Да те откарам?

— В „Бел Еър Хотел“. Благодаря за предложението, но Ванс ме предупреди, че ще ме посрещнат.

— От колко време се познавате с Ванс Колдър? — поинтересува се Регенстайн.

— Около година. Всъщност срещали сме се само веднъж — на едно парти в Ню Йорк.

— Където, предполагам, си се запознал с Арингтън?

— Да — призна Стоун, без да скрива изненадата си.

— И двамата с нея сте били близки известно време?

Нова изненада.

— Да.

Регенстайн забеляза сдържаността в отговорите на Стоун.

— Ванс е забележителен човек… за артист, разбира се — каза той. — Никога досега не бях виждал някой, който да гледа на кариерата си толкова професионално и да я държи под такъв контрол. Знам, че много от висшите служители в студиото буквално се побъркват от това му отношение, но аз самият предпочитам да имам работа с хора, които знаят какво искат и настояват да го получат. Ванс винаги е усещал много точно за какво може да се пребори в сделка и кое не е… за кое не е разумно да настоява.

— Това е рядка способност във всяка сфера на човешката дейност — отбеляза Стоун.

— Предполагам, че е така — съгласи се Регенстайн, остави вилицата и сгъна салфетката. — Сега, ако ме извиниш, искам да си взема един бърз душ, преди да кацнем, защото така ще мога да отида направо в студиото — и той тръгна, оставяйки Стоун да довърши кафето си.