Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 9

— Каква е била вината на магьосника? — попита Трикс.

— Няма значение — насмешливо отвърна драконът. — Повярвай ми, кралят винаги ще намери някаква вина за кой да е магьосник.

Трикс усилено се замисли.

Драконът започна да си подсвирва. Тънки пламъчета плъзнаха от пастта му.

— Имам ли някаква подсказка? — попита Трикс. — Или може би пауза някаква да направя?

— Десет секунди — невъзмутимо каза драконът.

Трикс отчаяно мислеше. Ако каже истина… ще го обесят… Ако каже лъжа… ще му отрежат главата… а в какво е виновен — няма значение… Значи трябва да каже нещо, свързано с екзекуцията… с думите на краля…

— Времето свърши — тържествено изрече драконът. — Е?

— Магьосникът казал… магьосникът казал… — главата на Трикс се замая от вълнение. Представи си, че не стои на кръглия покрив на магическата кула, а в огледална стая, заобиколен от тълпа мъдреци… и всички мъдреци знаят отговора, само той, глупакът, не може да съобрази, а мъдреците от вълнение беззвучно шепнат нещо, хващат се за главите, прекарват длани по шиите, сякаш си ги прерязват… — Магьосникът казал: „Ще ми отсекат главата!“ — възкликна Трикс.

— Имаше подсказка! — закрещя драконът.

— Каква? Откъде? — изненада се Трикс.

— Тогава ми обясни хода на мислите си! — заплашително заповяда драконът.

— Ами… трябвало е да каже нещо, което да противоречи на думите на краля. Магьосникът това и казал — „ще ми отсекат главата“. Ако след това му отсекат главата, значи е казал истината и трябва да бъде обесен. А ако го обесят, значи е излъгал — и тогава би трябвало да му отсекат главата!

Драконът замълча и сухо изсумтя:

— Три на две. Ти позна.

— Какво станало с този магьосник? — полюбопитства Трикс.

— Нищо… Прекара още четиридесет години в затвора и умря от старост… — неохотно отговори драконът. — Давай третата си загадка!

Трикс се замисли. И каза:

— Какво има в тайното чекмедже?

— Какво тайно чекмедже? — притесни се драконът.

— В моята стая има бюро. В бюрото има тайно чекмедже. Какво има в него?

— Ако там няма нищо, тогава гатанката не е коректна! — реагира драконът.

— Ами… не, там има нещо — промърмори Трикс. — Има, да. Има нещо, което е необходимо на теб и на мен. Това, без което ние ще умрем. Това, което поддържа живота в света…

Драконът се замисли.

— Минута — злорадо напомни Трикс.

— Велико заклинание, което поддържа живота в света? — попита драконът.

— Не! — изкрещя Трикс. — Има въздух! В чекмеджето има въздух! Разбра ли, люспест глупако? Там има въздух!

— Въздух — това е все едно нищо! — опита се да оспори драконът.

— Да, ама не! Без въздух ти не можеш да летиш, да дишаш и да изригваш пламъци! Как това ще е нищо? Това е дори много! Три на две в моя полза! Ти загуби! Казвай сега своето тайно истинско име!

— Тайното ми име е… — драконът преглътна. — Тайното ми име е Елин Абулла Мумрик.

Настъпи тишина.

— Елин Абулла… Мумрик? — уточни Трикс.

— Можеш да ме наричаш просто Елин — каза драконът. — Или просто Абулла.

— Заклевам те в тайното ти име Елин Абулла Мумрик да не ми причиняваш никаква вреда, явно или неявно, открито или тайно, умишлено или случайно! — тържествено декларира Трикс. — А аз обещавам да те наричам просто Елин.