Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 8

— Чакай, не може така! — възкликна отчаяно Трикс, виждайки, че драконът отново се готви да издиша огън.

Колкото и да е странно, това подейства. Драконът се изкашля, тромаво се намести на гредата и каза:

— Е, да, не може… Но нали никой не вижда?

— Как така никой? — вдъхновено излъга Трикс. — Десетки и стотици невидими духове-пазители обикалят около кулата! Ако ме убиеш — ще стане известно на всички!

Драконът сведе глава.

— Знаех си — промърмори той. — Знаех си… Е, добре. Ще играем.

— Какво? — изненада се Трикс.

— Ще играем на гатанки, както би трябвало да бъде при първа среща между човек и дракон. Три гатанки. Ако ги разгадая, имам право да те убия. Ако ли не, ще се разделим мирно.

— А ако аз разгадая твоите? — попита Трикс.

— Ще ти разкрия тайното си име и ще получиш власт над мен — мрачно каза драконът. — В определени граници, разбира се. Е, кой започва?

— Вие, драконите, сте майстори в разкриването на гатанки — съобрази Трикс.

— Разбира се! Добре, понеже още не можеш да се вземеш в ръце — ето я моята първа гатанка. Зиме и лято — с един цвят, що е то!

Трикс недоверчиво изгледа дракона. Той чакаше.

— Елха — каза Трикс, отклонявайки за миг поглед към догарящото дърво. — Е, или кое да е друго иглолистно дърво.

— Бих помолил да конкретизираш отговора! — възкликна драконът.

— Елха!

— Отговорът е приет — печално каза драконът. — Едно на нула в твоя полза. Добре, твой ред е.

— Ъ… — притесни се Трикс. — Добре! Колко сандъци със злато има в съкровищницата на крал Маркел Веселия?

— Осемдесет и четири големи пълни, шест средни, три малки. И още четиринайсет пуда злато под формата на парчета и малоценни украшения.

Челюстта на Трикс увисна.

— Ние, драконите, знаем всичко за златото — гордо каза драконът. — Едно на едно. И така, въпросът ми е… Сто дрехи и всичко без закопчалки!

— Зеле — каза Трикс.

— Добре си подготвен, млади магьоснико! — изрева драконът. — Две на едно… Задай си въпроса!

— Колко души живеят в Босгард? — попита Трикс, гледайки светлините в далечината. Съвсем случайно беше чул за това вчера на градския пазар.

— Осемстотин шестдесет и четири човека! — изрева драконът.

— Грешно! Осемстотин шестдесет и три! — извика Трикс.

— Моето е вярно! Моето! Преди час жената на каменоделеца роди момиченце!

Посраменият Трикс увеси нос.

— Ние, драконите, подушваме хората! — гордо каза драконът. — Това е ключ към оцеляването на нашия вид. Две на две! Сега третият ми въпрос… Веднъж крал Маркел Великодушния трябвало да екзекутира един магьосник. Но кралят бил в добро настроение и когато магьосникът бил отведен до ешафода, кралят му казал: „Кажи последните си думи! Ако кажеш истината, ще те обесим. А ако излъжеш, ще ти отсечем главата!“ Магьосникът помислил и казал последните си думи. След това кралят нямал друг избор, освен да отмени екзекуцията — в крайна сметка, думата на краля е свещена!

— Не е честно! — изкрещя Трикс. — Това е съвсем друга гатанка!

— Аз да не би да съм ти обещавал само детски гатанки да разгадаваш? — удиви се драконът. — Времето тече! Имаш точно една минута да отговориш!