Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 11

Нервни, но и радостни са приготовленията за път, когато се каниш да отидеш на почивка. Прислужничките трескаво кърпят бельо и ризи, кочияшът смазва осите на каретата, децата тъпчат в куфарите всичките си играчки, а жената — бурканчета с мазила и ароматни соли срещу простуда.

Прости, но тягостни са приготовленията за изгнаниците. Вързопче с твърда питка, комплект бельо, кралски указ със заповед да те пуснат на границата и да те натирят… е, и последния щрих — да глътнеш семейните диаманти и да се надяваш, че по пътя към границата няма да тръска много силно.

Но приготовленията, когато се отправяш в търсене на приключения, са съвсем друга работа. Какво да вземе със себе си един млад магьосник? Книгата със заклинания и жезъла. Останките от загорялото месо и шепа черни сухари. Манерка с вода, нож и кутия кибрит. Чиста риза и втори панталон (особено опитните авантюристи твърдят, че дори може да жертваш чистата риза, но резервен чифт гащи са задължителни — ако, разбира се, имаш).

И това е всичко, може би.

Оставаше само да напише бележка на Лапад.

Трикс постави молива в устата си. Остави го, взе перо и внимателно го подостри. Отново взе молива, отново подостри перото.

И накрая се реши.

Скъпи многоуважаеми учителю, магистър Радион Лапад!

Когато четете тези редове, аз ще бъда вече далеч. Сега, час преди новата година, аз тръгвам на път към Самаршан. Познатият Ви дракон, чието име ще зашифровам като Е.А.М., се появи във вашата кула, за да поиска връщане на дълг на честта. Тъй като Вие не бяхте тук, този дълг се прехвърли на мен. Не знам какво точно иска драконът от мен, но се надявам, че то няма да урони нито честта ми на магьосник, нито интересите на нашето любимо кралство. Кълна се, че ще нося с чест името на Ваш ученик и ще правя магии внимателно, с осъзнаване на отговорността, която лежи върху всеки истински магьосник.

Ваш любим ученик Трикс Соийе…

Трикс помисли малко и плътно задраска „любим“, а вместо него написа отгоре „предан“. После помисли още малко и продължи отдолу:

А вазата с хортензии във Вашия кабинет счупих не аз — тя сама падна, когато Е.А.М. издиша огън върху мен. Ще ви донеса от Самаршан друга, още по-красива.

Сега вече приготовленията бяха приключени…

— Постави накрая Т.С. — посъветваха Трикс отзад. — Съкратено от Трикс Соийе. Винаги правят така, ако добавят нещо след подписа.

— О, благодаря ти, Аннет — каза Трикс.

— А преди това, което си допълнил, напиши П.П. — каза увисналата във въздуха точно зад рамото на Трикс Аннет.

— Аха… а какво означава това?

— Пълен простак! Подъл предател! Плашлив подлец! — със сълзи в гласа изплака Аннет.

— Ама ти… какво… защо така… — смути се Трикс.

— Искаше да тръгнеш без мен? Искаше да ме зарежеш?

— Аннет…

— Ще умра без теб! — изкрещя Аннет. — Това разбираш ли го?!

— Но… тук е студено… а в Самаршан е горещо.

— Глупчо! Аз съм твой фамилиар! Магически спътник! Ако си далеч от мен — магията ще се разруши и аз ще умра!

Трикс се разстрои. За това някак не беше помислил.