Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 56

— Сигурно тук има някаква мрачна тайна! — каза Трикс.

— Ако Аблухай беше алчен за власт царедворец, бих се съгласил с теб — въздъхна Васаб. — Но всички виждат, че задълженията тежат на везира, ако зависеше от него, той изцяло би се отдал на изкуствата и науките… Така че тайната, която несъмнено съществува, би трябвало да е не мрачна, а тъжна.

— Защо не управлява умният млад султан, а везирът, който изобщо не го иска… — Трикс кимна. — Да, това е интересна тайна. Ще помисля над нея!

— Само, моля те, имай предвид, че да те закопаят в пясъка надолу с главата могат както за мрачна тайна, така и за тъжна тайна и дори за весела тайна! — напомни Васаб. — Със същата лекота. Нали затова е тайна!

— Защо при вас всичко непременно завършва със закопаване в пясъка! — разстрои се Трикс.

— Защото в пустинята има малко дървета, а да се пролива кръв е почтено само в битка — обясни Васаб.

5

Както е известно, всички народи обичат да хапват и считат своята храна за най-вкусна. И при всеки народ има такива продукти, които той предпочита да не яде — за разлика от съседите си. Дори гордите северни варвари, които по принцип ядат всичко, което мърда или е мърдало сравнително наскоро, никога няма да вкусят извара и мед, макар вече никой да не помни защо. На запад от кралството с наслада хапват жабешки крачета, но не биха сложили в уста кисело мляко — смятат го за развалено.

Националната самаршанска кухня се отличава с три забрани. Първо, самаршанците не ядат кокоше месо, защото кокошките се хранят с червеи, червеите се хранят с мъртвите и следователно кой яде кокошка, яде собствените си предци. (Трябва да се отбележи, че кой знае защо забраната не се отнася за останалите птици, а някои волнодумци твърдят, че е възможно да се ядат кокошки, но само ако не са пускани на земята, а са отглеждани в клетка и са хранени със зърно.) Второ, самаршанците не ядат гъби — по абсолютно същата причина. Нали в гъбите може да има червеи… И на трето място, самаршанците не ядат нищо виолетово, защото вярват, че храната не може да има виолетов цвят.

Всичко останало, според самаршанците, е напълно годно за ядене. С популярност се ползваха пържените скакалци и маринованото кучешко. По някаква причина се позволяваше и рядката по тези места риба, въпреки че рибите нямаха нищо против червеите. От месото се предпочиташе овнешко, но по принцип се ядеше всякакво. А умението си да използват растения в своята храна самаршанците бяха издигнали до изкуство — рядко някое растение се усвояваше частично, обикновено се използваха и корените, и стъблата, и плодовете. В крайна сметка, ако нещо не можеше да се яде, тогава от него правеха подправка.

Заради знатните гости (и, разбира се, заради великия магьосник Трикс), Васаб с жена си и дъщерите се бяха постарали максимално. Сервирани бяха: настъргани зеленчуци с подправки, които трябваше да се мажат върху малки питчици; миниатюрни котлети от сурово агнешко с подправки — Трикс едва не се задави, когато разбра, че това е сурово месо, но котлетите се оказаха толкова вкусни, че той изяде цели пет парчета; малки три- и четириъгълни бухтички с месо, сирене и зеленчуци; парчета месо, увити в лозови листа и приготвени на пара; сладка царевица, изпечена над огъня; и, разбира се, пилаф.