Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 34

— Какво общо имат ушите? — възкликна Трикс.

— Как какво? За да не й бъде горещо.

Трикс замълча, а после каза:

— Мисля, че разбрах защо магията при вас е по-слабо развита.

— Защо? — полюбопитства Васаб.

Трикс не отговори. Мълча половин минута, но самаршанците също запазиха мълчание.

— Ще ви помоля да не коментирате моите заклинания — каза най-накрая с достойнство. — Просто слушайте внимателно — и тогава ще стигнем много бързо до Дахриан.

Самаршанците закимаха.

— Няма нищо по-изморително в едно пътуване от последните дни по пътя към дома — започна Трикс. — Всички приключения вече са се случили, всички покупки вече са направени, всички истории вече са разказани. Тъкмо време хората да видят роднини и приятели, а камилите — на воля да се напият и нахранят. Студена, чиста, прозрачна вода… Горещ, ароматен, пухкав пилаф… Сочна, сладка, вкусна трева…

Камилата на Трикс завъртя глава и погледна подозрително към ездача. Насърчен, Трикс продължи:

— Всичко това е съвсем близо — в прекрасния град Дахриан. Съвсем близо! Само трябва да се движим по-бързо! По-бързо и още по-бързо! Мисълта за това подтиква камилите по-силно от пръчка. По-бързо! Крачките се ускоряват! Никой не си е мислил, че камилите могат да тичат толкова бързо и толкова дълго, без да се уморяват, чак до дома на уважавания търговец Куркум Васаб!

Камилите наистина ускориха крачка. Можеше дори да се каже, че бягаха.

— Виж ти! Как мислиш — обърна се един от пазачите към друг, — ще стигнат ли до сухата река днес?

— Ще стигнат — отговори другия.

— Но мисля, че до Дахриан няма да успеят.

— И аз мисля така — съгласи се пазачът.

Колкото и да е странно, но тези прости слова на необразованите самаршански главорези оказаха съвсем неочакван ефект върху Трикс. Сякаш го облъхна нещо неземно, необичайно, като по чудо стигнало до пустинните земи. И могъщ маг от неизмеримо далече започна да нашепва думите на нечувано заклинание.

— Ех, керван! — възкликна Трикс. — Керван с камили, кой те е измислил? Знай, че само храбър народ би могъл да те роди, в земя, която не обича да се шегува, а голата пустиня е заела половината свят, като броим и дюните! И изглежда не са хитри зверове камилите, не на крила люспести се носят, а по-скоро пристъпват на изнурени крака. Но не в дилонски дантели е ездачът: с брада и бурнус е, а и седи на дявол знае какво; но надига се той, извърта се и команда изкрещява — и камилите като вихър крака завъртяха в идеален кръг, разтърси се пътеката и изписка от ужас фенекът наблизо — и те се понесоха, понесоха, понесоха!… И ето вече отдалече се вижда, как нещо прашно като стрела въздуха разцепва. Дими и пуши пясъкът под него, тътнат дюните, всичко остава далеч зад гърба. Спря поразен от магията наблюдател: това да не е мълния, откъснала се от небето? Какво означава това навяващо ужас движение? И що за неведома сила се крие в тези невиждани под слънцето камили? Ех, камили, камили, какви камили! Вихри ли криете във вашите гърбици? Уши във всяка ваша жила ли имате? Чухте познатата команда, дружно и едновременно напрегнахте мощни тела и почти без да докосвате земята с крака, се превръщате в едни издължили се линии, летящи по въздуха… У-у-у-у-у… А-а-а-а-а-а!