Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 29

Но в думите на Васаб изобщо не се долавяше съчувствие. А и самият Трикс усети по-скоро смутена завист и непонятно вълнение.

— За какво се замисли, магьоснико? — попита търговецът.

— Аз? Не, нищо. Слушам те внимателно!

— И така, преди три години Алхазаб, нека се сбъднат всичките му мечти, бил презрян вожд на малко крадливо племе. Различавал се от останалите вождове единствено по интереса си към старите книги, тъй като си въобразявал, че е потомък на древен род мъдреци. Дали е така или не — никой не знае. Но преди три години, по време на пясъчна буря, Алхазаб се изгубил в пустинята. Нямало го цял месец и роднините му вече започвали да се карат за правото да командват шайката дрипльовци, която Алхазаб наричал свой род. Когато внезапно изчезналият Алхазаб се завърнал, един от неговите командири решил да го предизвика. Но Алхазаб само се усмихнал, казал няколко думи — и опонентът му избухнал в пламъци. Горял цял час, огласяйки цялата околност с писъци на болка и ужас, докато някой не решил да съхрани слуха си и го пронизал с меч. Самият Алхазаб казал, че в пустинята му била разкрита голяма мъдрост. Той бил придобил велика сила и сега трябвало да го наричат Прозрачния бог и да се подчиняват на всяка негова дума. Онези, които се осмелили да се усъмнят, загинали от ужасна смърт, за която не бих посмял да разкажа, дори и да знаех. Едно след друго Алхазаб подчинил всички съседни племена. Някои от вождовете не се подчинили и вятърът на пустинята покрил телата им с пясък. Който се подчинявал, Алхазаб го правел свой приближен. Първоначално Великият везир не обръщал внимание на това. Но когато докладвали на везира, че Алхазаб искал самият той да стане Велик везир и да завладее целия свят, дори Аблухай се замислил. След което привикал най-добрите си убийци и им заповядал да ликвидират Прозрачния бог. Убийците се поклонили и се отправили на път. Върнали се много по-бързо, отколкото им трябвало, за да стигнат от столицата до Алхазаб — пясъчните гълъби ги донесли в ноктите си.

— Гълъби? — изумен Трикс. — Как един гълъб може да носи мъж?

— Може, може! — закима Васаб. — Ако човек е накълцан на хиляда парченца, тогава хиляда гълъба ще могат да го донесат. Но знаеш ли кое е най-ужасното?

— Кое? — шепнешком попита Трикс.

— Гълъбите били гладни и изтощени от дългия полет. Но нито един от тях не посмял да клъвне от това, което носел в ноктите си!

— Какви ужасии разказваш на момчето преди лягане? — сънената фея се измъкна от тайния джоб и раздразнено изгледа Васаб. — Как само не ги обичам всички тези ваши източни жестокости… за такова в земята живи бих ви заровила!

Както обикновено след злоупотреба с цветен прашец, феята не беше във форма.

— Прекрасна фея! — умолително възкликна Васаб. — Веднага ще млъкна, ако това е твоята воля!

— Не искам да мълчиш — мрачно каза Трикс. — Алхазаб наистина ли е толкова силен?