Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 244
Сергей Лукьяненко
Хамас погледна Трикс и каза:
— Заповядвай, Трикс. Неговата кръв, моята кръв, нашата кръв — всички са твои.
Трикс трепна. Погледна към сцената, където мълчаливо, сгушени един до друг, го гледаха комедиантите. Гавар стоеше до тях и се опитваше да натъпче подутия си език обратно в устата — заклинанието на Алхазаб се разсейваше. Чувайки думите на Хамас, Гавар енергично закима.
— Не ми трябва вашата кръв — каза Трикс.
— Тогава вземи нашите мечове — предложи Хамас. — Може да покориш целия свят, аз вярвам в теб. И ние… ние ще те последваме. Въпреки че не си жител на пустинята, ти си достоен за нашата вярност.
— Не, Хамас — отвърна Трикс. — Не са ми нужни вашите мечове, те са твърде много… и са твърде остри. Вие сте щастливи, че живеете в пустинята, отглеждайки камили и грижейки се за вашите оазиси. Жителите на Дахриан са щастливи, отглеждайки посевите си и пътувайки с кервани. Жителите на кралството са щастливи, развивайки занаятите и строейки кораби. Животът е толкова разнороден и сложен, не бива да го правим еднакъв и прост. Живейте така, както искате да живеете… и не пречете на другите, които живеят по-различно.
— Говориш като мъдър и възрастен човек — с горест каза Хамас. — А какво ще кажеш за Алхазаб?
— Той е твой — каза Трикс и замълча. — Ти се отнасяш с него като със син. Помогни му… в крайна сметка той всъщност знае как да прави заклинания, но никога вече няма да успее да постигне истинска сила. А мнозина ще поискат да му отмъстят за това, че ги е командвал… и за това, че не е оправдал надеждите им.
Хамас мълчаливо пристъпи към Трикс и силно го прегърна. Трикс беше объркан. Номадът миришеше на пот, камила и вълна, но да се отскубне щеше да е неучтиво.
— Не бих те нарекъл син — каза Хамас, — но бих се радвал да бъда твой брат. Нека пътят ти е лесен!
Разцелува Трикс по бузите (от което той би се отказал дори с още по-голямо удоволствие, отколкото от прегръдката), извади меча си от пясъка и пристъпи към Алхазаб.
— Ставай… трябва да се махаме оттук.
Алхазаб изхлипа, докато се изправяше, и при вида на това недостойно за вожд поведение верните пазачи ужасено се извърнаха. Хамас свали плаща си, покри Алхазаб през глава и го поведе за ръка.
А Трикс Тиана вече го прегръщаше (против което той изобщо не възразяваше!), после Груя (някъде в областта на коленете), промъкналият се — и кога само беше успял! — през кръга големи Халанбери (в областта на колана), след това радостно крещящият Йен, смеещият се Бамбура, мълчаливо усмихващият се Шараж, бърборещият нещо (от вълнение — на родния си език) Хорт… В краката подскачаше и лаеше Алби, отгоре Аннет танцуваше, а отстрани, хванати за ръце, радостно подскачаха в старинен народен танц Майхел с неговите племенници.
— Да изпуснеш такава мощна бойна сила! — със съжаление каза Гавар. Езикът на витаманта вече беше намалял до нормалния си размер. — И все пак си нескопоско.
— Да, такъв съм! — радостно отвърна Трикс, полузадушен от приятелските прегръдки. — Да!