Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 245

— Може би един ден ще съжаляваш — каза Гавар.

5

— Ако съчинявах пиеса за героичните ни дела — горчиво каза Бамбура, — щях да сложа финалната точка на по-предния ден. Например на мястото, когато всички те поздравихме и прегръщахме, след като ти победи Алхазаб и убеди номадите да се върнат в пустинята…

— Защо? — мрачно попита Трикс.

— Защото героичната драма трябва да завършва добре! А ако тя завършва зле, значи това е героична трагедия!

— Драмата ми харесва повече — призна Трикс.

Фургонът с комедиантите бавно приближаваше към двореца на султан Абнувас. Честно казано, дори впрегнатите камили (камилата не е най-подходящото животно за впрягане) биха могли да теглят фургона по-бързо — но стражниците много забавяха движението. Вървяха отзад, стиснали дълги пики в готовност. Вървяха и отпред, стиснали в ръце мечовете си. Тълпяха се и по дължината на пътя, държейки лъковете си в готовност.

Като цяло имаше много стражници.

А също така в небето летяха дракони.

А също така по покривите на къщите стояха мрачни самаршански магьосници, като към всеки от тях бяха прикрепени по трима стражника, които да ги въодушевяват и ободряват. А също така в канавките дебнеха алхимици, стиснали в ръцете си колби със зловещи бълбукащи течности.

Като цяло на Трикс му беше някак некомфортно. Той и Тиана яздеха бойните си камили, витамантът Гавар крачеше до тях, а комедиантите, Йен и Халанбери седяха намръщени във фургона.

— И защо изобщо реши да се върнеш в Дахриан? — изстена Майхел. — Да бяхме се отправили към дома…

— Самият ти настояваше да се върнем! — възмути се Трикс. — Искаше да вземеш сандъка със злато, който ни беше обещан!

— Исках! — призна Майхел. — Но аз съм беден комедиант, директор на странстваща трупа, който трябва да се грижи за своите актьори и на когото звънът на златото заглуши воплите на разума! Ти трябваше да ме разубедиш! Но сам заяви, че трябва да се отчетеш на Абнувас!

Трикс въздъхна. Така си беше — искаше да разкаже на султана, че заплахата е преминала, че война няма да има… и, ако е възможно, да се застъпи за Аблухай и Сутар. А също така му се искаше да види драконите и да благодари на Мумрик за покровителството и обучението в школата на асасините. А и с търговеца Васаб трябваше да се сбогува. Но най-важното… най-важното беше, че на Трикс му беше неловко пред Дерик. По някаква причина Трикс беше сигурен, че ако се срещнат отново, непременно ще се сдобрят — и коварният Сатор Гриз ще се засрами от вероломството си, а Трикс ще може да изпроси прошка от Маркел за тях — и тогава всичко ще завърши много, много добре, като в приказка…

— Извинявай — каза Трикс на Майхел. — Вината е моя.

И погледна към Сатор Гриз, който яздеше отпред на процесията — в пищните одежди на Велик везир.

Но кой би могъл да си помисли, че като затвори в тъмница предишния везир и шута, султанът ще допусне толкова близо до себе си беглеца съхерцог и неговия син?

Дерик яздеше зад баща си. Той също беше в самаршански дрехи, които му стояха изненадващо добре, и постоянно поглеждаше назад към Трикс. Погледът му не предвещаваше нищо добро. Разбира се, младежът помнеше, че Тиана го изпрати обратно в Дахриан, но като благородник по произход, той не можеше да се обиди на момичето — това беше лош тон. Затова Дерик предпочиташе да се сърди на Трикс.