Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 243

— Ти лъжеш, лъжеш, лъжеш! — закрещя Алхазаб. — Лъжеш за всичко! Сега главата ти ще се пръсне от твоите лъжи!

За миг Трикс изтръпна. Но подигравателно каза:

— Ама защо е тази детска жестокост, Алхазаб? Да беше казал „нека носът му порасне“ или „нека ушите му окапят“. А ти веднага заплашваш. Като хлапе, което чупи играчка, на която не може да играе, честна дума…

— А-а-а! — закрещя Алхазаб и като извади меча си, се хвърли към Трикс.

Но Трикс очакваше това. Може дори да се каже, че мечтаеше за това!

И измъквайки копието от пясъка, той посрещна атаката на Алхазаб — така, сякаш в ръцете му беше не копие, а вярната метла. Дръжката нагоре… дръжката надолу… в дясното коляно… в левия лакът… по челото… в корема…

Алхазаб падна на колене, изпусна меча си и закрещя:

— Убийте го! Убий го, Хамас! Убий, убий, убий! Нарежи го на парчета! Той лъже, аз съм велик магьосник, аз съм Прозрачният бог, аз съм вашият предводител и съм най-най-силният! Хамас! Но ти го знаеш, Хамас!

Над оазиса увисна тишина, само железните стави на големите поскърцваха — те се опитваха да завъртят глави и да хвърлят бърз поглед към случващото се. После Хамас пристъпи напред. Безмълвно извади меча си.

Трикс стисна копието в готовност.

Хамас се наведе, заби дръжката на меча си в пясъка, отстъпи крачка назад и каза, обръщайки се не към Трикс, а към всички номади:

— Аз съм прост човек. Не съм обучен за магия. Всички вие знаете, че съм добър воин и умел пълководец, но аз никога не съм се стремял да стана вожд над вождовете. Защитавал съм племената, но не се опитах да принудя жителите на градовете да живеят така, както обитателите на пустинята. Разбирах къде лежат границите на силата и ума ми… Познавам Алхазаб още от дете, всички знаете, че бях приятел с баща му. И… младият маг от кралството е прав. Знаех, че Алхазаб така и никога не порасна. Че неговата душа е душа на дете, понякога добра, а понякога зла, арогантна и плаха едновременно… Когато Алхазаб стана магьосник, реших, че ще бъда негов помощник и слуга. Че съм готов да бъда втори… да бъда слуга на Бог… и че ще се опитам да го направя по-добър и да му помогна да порасне… Предполагам, че все пак бях твърде самоуверен. Магът от кралството победи! Той доказа, че дори без брада и по-млад, е по-зрял и по-отговорен от нашия повелител. Простете ми, воини. Алхазаб не е Прозрачен бог. Той е момче, което не успя да порасне и което вярва в своите приказки. И това не би било проблем… ако вярата му не ни караше да проливаме кръв…