Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 242

— Да, така е — кимна Трикс. — Но не защото твоето заклинание има някаква сила. В продължение на хиляди години магьосниците са призовавали подобни защити за себе си, така че всички тези думи вече са износени. И твоето заклинание изобщо не би те защитило. И дори хиляди вярващи в теб воини не биха могли да направят заклинанието толкова силно! Виж само какви са твоите заклинания! „Несъкрушими връзки сковаха ръцете и краката ти, витаманте! А твоят гнусен език се поду и вече не може да се движи!“ Та това е абсурдно, Алхазаб! Точно същите емоционални и прости думи, с които осъди моята магия! Най-простите думи, в тях няма нищо необичайно, нищо сложно и интересно!

— За мен магията е проста и нямам нужда от много украсяване! — рязко отговори Алхазаб.

— Не магията е проста за теб! — насмешливо отвърна Трикс. — Всъщност простият си ти, Алхазаб! Дълго мислих как си успял така бързо да станеш толкова силен маг. Какъвто и да е твоят талант, не е възможно да научиш всичко наведнъж! А после… после аз и моите приятели минахме по твоите стъпки. И знаеш ли какво забелязах? Не можах да се досетя как да отворя вратата към подземното царство на гномите. И моят учител, мъдър магьосник, също не можа. Но моят приятел, съвсем още момче — успя! И после, докато вървяхме по твоя път, аз разчитах на неговия избор — и всеки път той постъпваше така, както и ти! И въпреки че няма някакви големи способности за магия, той, преминавайки по твоя път, се превърна в магьосник!

— Какво искаш да кажеш? — излишно силно извика Алхазаб.

— Твоята жестокост ме накара да мисля, че ти си злодей, който не цени човешкия живот — продължи Трикс. — Но ти се оказа едновременно и добър, и жесток! Желаеш добро на всички и за това си готов да поробиш целия свят! Едни екзекутираш, други награждаваш — без никаква логика. Но кой се държи така? Ти нямаш дори една жена, въпреки че всеки вожд вече се е обградил с цял харем!

— Искаш да кажеш, че съм лош мъж ли, глупако? — възмути се Алхазаб.

— Може и да си добър мъж, но не си готов да станеш нито добър съпруг, нито добър баща! Скучаейки в шатрата си, ти не пиеш вино, а хапваш халва! Не се любуваш на танцьорките, а слушаш приказки! През цялото време ме наричаш хлапе и момче — защо? Нима за истинския маг е важно на колко години е неговият противник? Твоите простички заклинания работят — защо? Как може да не виждаш, че думите ти са изхабени и протрити от употреба? Всъщност ти самият си дете, Алхазаб! Нищо, че имаш брада, нищо, че си свиреп и добре размахваш сабята си — така или иначе дълбоко в душата си ти си оставаш едно наивно дете, което вярва във всякакви чудеса и най-вече в това, че умее всичко на света и всичко му се получава!

— Аз не съм дете, аз съм възрастен, аз съм вожд! — изкрещя Алхазаб. — Роден съм в годината на голямото слънчево затъмнение, тридесет и два пъти пустинята е цъфтяла, откакто съм роден!

— Няма значение на колко си години! — презрително каза Трикс. — Има хора, които и на десет години разсъждават като възрастни, и дори на пет не изглеждат като деца. Ето гномите — всички са такива. И затова при тях магията не се получава по никакъв начин. А се случва човек и до дълбока старост да запази детското в себе си. Всеки магьосник е малко ексцентрик, всички знаят това — и това е така, защото за вълшебство човек трябва да вярва в приказки. А ти — ти си съвсем дете, макар и два пъти по-възрастен от мен. Затова и вярваш в себе си толкова силно, че магията ти работи. Затова и се опитваш да завладееш света — защото детето иска да докаже, че е пораснало. Ето защо се стараеш не просто да те слушат, а и да те обичат — в края на краищата всяко дете мечтае всички да го обожават!