Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 20

— Трикс, извинявай — виновно каза Елин. — Не мислех…

— Ще можеш ли да ми подскажеш? — попита Трикс.

— Никога не съм успявал да разгадая гатанките на татко… — тъжно призна Елин. — Знаеш ли… ако бързо се телепортираш…

Но Трикс нямаше намерение да признава неумението си, затова само поклати глава.

— Най-важното е да не измисляш някакви загадки за знание — посъветва го Елин. — Татко е на хиляда и триста години и знае всичко на света. И не измисляй никакви аритметични гатанки. Мама може да преброи космите на главата ти за една секунда. Също така не казвай и никакви логически гатанки — ние, драконите, сме много силни в логиката.

Двата гигантски дракона се върнаха при Трикс и Аннет. Братът и сестрата на Елин възбудено се въртяха край тях.

— Искам да уточним правилата! — каза Трикс.

— Добре, давай — изглежда случващото се забавляваше оранжевия дракон.

— Гатанките трябва да имат решение!

— Това е задължително — съгласи се бащата-дракон.

— Гатанката трябва да бъде решима!

— Това пък какво е?

— Ами… не трябва да задавате въпроси от рода на „колко дървета растат на най-големия остров в морето на Кьорт“.

— Там растат сто тридесет и две дървета, а още осем са изсъхнали.

— Но аз не знам това и не бих могъл да го знам! Нека гатанките да са такива, че да могат да бъдат разгадани от разумно същество на база общодостъпни знания!

Драконът се ухили:

— Това няма да ти помогне, малък магьоснико. Но аз съм готов да направя такава отстъпка. Какво друго?

— Гатанката трябва да има само едно решение! Без никаква двусмисленост!

— Искаш да кажеш, че не трябва да използваме парадокси? — поинтересува се драконът.

— Какво е парадокс? — смути се Трикс.

— Парадокс? Ами например, ако кажа „Аз винаги лъжа!“, истина ли казах или лъжа?

— Ако е истина… тогава ти винаги лъжеш… Но ако винаги лъжеш, тогава си казал истината… Получава се, че ако си казал истината, си излъгал, а ако си излъгал, то си казал истината! — Трикс кимна. — Хм, да. Това имах предвид. Да не се казват гатанки, които имат две противоположни решения.

— Добре — кимна драконът. — Съгласен съм, че това не е много спортсменско.

— Освен това можем да използваме парадокси като отговор! — гръмко изписка Аннет. — Това е оръжие с две остриета!

Драконът се усмихна.

— Е, започвайте!

— По-добре вие — учтиво отвърна Трикс.

В него изведнъж се появи плаха надежда. Въпреки цялата си самоувереност оранжевият дракон като че ли… нервничеше?

— Тогава слушай, човече! — изрева драконът. — Един магьосник сериозно се провинил пред драконите. Драконите го изправили на съд и казали: „Или ще те изядем, или ще те пуснем! Тук има два пергамента, на единия пише «изядем», а на другия — «пуснем». Сам избери своята съдба!“ Но магьосникът случайно забелязал, че и на двата пергамента е написано „изядем“. Какво е направил, за да се спаси?

„Той иска да ме изплаши — помисли си Трикс, който наистина усети хлад в гърдите. — Точно така, да ме изплаши! Това означава… означава, че неговите гатанки не са чак толкова трудни…“

— Мисля, че магьосникът е хванал драконите в измама! — прошепна Аннет. — И тогава не им оставало нищо друго, освен да го пуснат!