Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 18

Две големи глави (в Трикс се появи неприятното усещане, че тези дракони могат да го глътнат, без дори да го дъвчат) се извъртяха към Трикс. Внимателно го разгледаха. После оранжевият дракон заяви:

— Това е дете, Елин. Дори най-добрите човешки магьосници са слаби, а децата им изобщо за нищо не стават.

— Е, не е чак съвсем дете — замислено добави зелено-жълтият дракон. — Предполагам, че е на същата възраст като нашето глупаче. Но това не променя нищо.

— Улучи в десетката, братко — прецени огромният оранжев дракон и бързо се устреми към оазиса.

— Не, аз ще кажа! — извика зелено-жълтият и полетя след него.

— Елин! — изкрещя Трикс. — Елин Абулла Мумрик! Заклевам те в истинското ти име — отговори ми на колко си години?

— Сто и петдесет! — изкрещя драконът и в гласа му се усети нещо като сълзи.

— Това на колко човешки се равнява?

— Петнайсет!

— Лъже! — изписка Аннет. — Лъже и дори не се изчервява! Това са не повече от десет човешки. Казах ти — ще те измами!

— Никого не съм мамил! — оправда се Елин и започна да се снижава. — Вие не ме питахте на колко съм години! А и какво значение има? Какво значение, в края на краищата?

Но Трикс вече не го слушаше. Той ужасено гледаше към оазиса.

Три кладенеца представляваше малко езерце, край което се извисяваха три скали. От всяка скала бликаше извор и водата му се стичаше в езерото. Езерото и скалите бяха обхванати от пръстен палми и други най-различни непознати южни дървета — някои тъмнозелени, други белезникави, сякаш покрити с пух, трети цъфтящи. Изглеждаше дори красиво.

Но това, което не изглеждаше красиво на Трикс, бяха двата дракона, застанали на брега на езерото. Единият беше оранжев и ако някой смелчага можеше да го измери, той със сигурност щеше да се окаже по-дълъг от петдесет метра. Вторият, жълтеникав, беше малко по-малък, но пък по-набит, по-як. Драконите гледаха към Елин много неодобрително. А около тях се суетяха и подскачаха двете дракончета, които ги бяха посрещнали.

Всичко това съвсем явно напомняше на банална семейна сцена — по-големите брат и сестра клюкарят на родителите провинилия се по-малък брат. Трикс почувства как под него Елин започна леко да трепери.

— Загази ли? — тихо попита Трикс. Но Елин го чу и отговори също така тихо:

— Когато от ушите на татко излиза дим по този начин — със сигурност съм загазил…

Явно от притеснение Елин се приземи доста тромаво и дори не на брега, а в плитката вода. От тласъка Трикс излетя от гърба му и се пльосна във водата. Възцари се угнетяваща тишина.

А после въздухът се разтресе от такъв рев, че по водата се образува вълна:

— Не осъзна ли, че ще се тревожим? Не знаеше ли, че майка ти ще бъде извън себе си от тревога и ще плаче?

Ушите на Трикс незабавно заглъхнаха и това беше добре, защото така поне можеше някак да издържи разговора на драконите.

— Е, за какво да се притеснявате… — промълви Елин.

— Помисли малко! — каза жълтият дракон. — А ако беше паднал в планините? Ако те бяхме загубили?

— Щяхте да се разстроите?

— А ти как мислиш? — отвърна жълтият дракон. — За никакви съкровища на света не бихме се разделили с теб. И ти го знаеш много добре.