Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 19

— Дори за сто хиляди милиона кралски златни талера?

Отново настъпи тишина.

— Не задавай глупави въпроси! — изрева оранжевият дракон. — И не бива да поставяш родителите си в ситуация, в която ще трябва или да лъжат, или да изглеждат като алчни безсърдечни чудовища!

— Татко! Мамо! Доведох магьосник! — плахо прошепна Елин. Трикс бързо се изправи, отърси част от водата от себе си и дори хвана по-удобно жезъла.

Две гигантски и две огромни драконови глави приближиха до Трикс. От драконите лъхаше на печено месо, масло за горене и кой знае защо — на блато.

— Ученик на магьосник — каза (явно се стараеше да говори тихо) гигантският оранжев дракон. — Ниво на помощник. Доста способен.

— По принцип би могъл да се брои за магьосник — меко добави жълтият дракон. — Е… по човешките мерки…

— Алхазаб дори няма да го забележи — безпощадно допълни оранжевият.

— Защо така, скъпи? — каза жълтият дракон. — Ще го забележи и мимоходом ще го убие.

Трикс набра кураж и каза:

— Позволете ми да ви приветствам, уважаеми дракони. Вие, както виждам, сте бащата на Елин? А вие — скъпата му майка?

Драконите погледнаха мрачно към Трикс.

— Аз съм ученик на Радион Лапад — продължи Трикс, окуражен от мълчанието. — Вашият уважаем син ми напомни за дълга на честта на Радион пред вашето семейство. И аз съм готов да ви окажа цялата необходима помощ.

— Дали да не го изядем? — попита оранжевият дракон. — И да се престорим, че нищо не е било.

— Е, не е добре някак си… — намръщи се жълтата драконка.

— Вашият син ме повика да помогна! — изкрещя Трикс. — Ние сключихме споразумение, нямате право да ме ядете!

— Той е още непълнолетен! — отсече оранжевият дракон. — Какво споразумение може да се сключи с дете?

— Но аз научих истинското му име… — започна Трикс и веднага разбра, че езикът му е твърде бърз.

— Ще трябва да го изядем — въздъхна драконката. — Нищо лично, но… Единствено заради безопасността на Елин.

В мигове на опасност Трикс понякога съобразяваше доволно бързо.

— Законът! — изкрещя той. — Законът за първата среща! Три гатанки!

Оранжевият дракон, който вече беше раззинал паст, замръзна. И я затвори. След което хвърли унищожителен поглед към Елин.

Елин опита да се скрие зад гърба на Трикс, но не му се получи.

— Законът си е закон… — мрачно каза бащата-дракон. — Ще се състезаваш с всеки от нас по ред?

— Не, отбор срещу отбор! — заяви Трикс. — Вашият отбор и моят!

— А кой е в твоя? — предпазливо попита драконката.

— Моята фея!

— Е, благодаря ти — прошепна Аннет, излезе изпод мантията и изтръска водата от крилцата си. — Много ти благодаря. Винаги съм мечтала да си премеря ума с дракони!

— А ако ме бяха погълнали заедно с теб — това по-добре ли щеше да е? — озъби се Трикс.

В това време драконите леко се отдръпнаха настрани. Бащата-дракон и майката-дракон протегнаха шии нагоре и започнаха да си шепнат нещо. Шепотът, разбира се, беше прекалено силен и разбираем, но за съжаление говореха на драконски език, който според слуховете все още никой човек не беше успял да научи.