Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 17

— Далече ли е още? — попита Трикс, докато гледаше мяркащите се под тях бели руини, полускрити в дюните жълт пясък.

— Казах ти — не е далече!

За известно време Трикс млъкна, но след поредната дюна или поредната самотна руина не издържа и попита:

— А сега?

— По-близо е!

— Защо е толкова пусто тук, Елин?

— Защото това е пустиня!

— Как се живее тук?

— Тук не се живее. По пустинята само се ходи — от оазис до оазис.

Трикс въздъхна. В неговите представи Самаршан беше топла страна, но в същото време зелена, покрита с мистериозни гъсти гори. Пустините би трябвало да са нещо като полянки в гората, но покрити не с трева, а с пясък. В действителност пустинята се оказа подобна на море. Море от сух горещ пясък, с пясъчни вълни-дюни, с редки острови-оазиси и древни руини — останки от забравени корабокрушения…

— Не ти харесва Самаршан — не попита, а заяви драконът.

— Не много! Обичам, когато има дървета. Когато има реки, трева…

Трикс каза това и се натъжи. Приключенията са нещо хубаво, и когато е топло — също е страхотно. Но пустинята му навяваше тъга.

— Не се притеснявай — след кратко забавяне каза драконът. — Тук не е чак толкова лошо. Не си видял как пустинята оживява през пролетта. Как вечер, при залез-слънце, дюните пеят. Как сутрин слънцето обагря дюните в розово. Как през нощта, когато задуха студен вятър, животните излизат от дупките си, как се носят керваните, как разбойниците правят своите набези…

Трикс малко се ободри.

— Виждаш ли тъмното петно отпред? — попита драконът.

— Да.

— Това е Три кладенеца. Оазисът, в който от хиляда години живее семейството ми… — драконът неочаквано въздъхна. — Ох… какво ли ще стане сега…

— Какво? — подозрително попита Трикс.

— Ти не се притеснявай… теб това… Проблемите са си мои. Аз тръгнах за магьосник без разрешение. Това беше изключително моя инициатива.

Нещо в интонацията на дракона не се понрави на Трикс. И дори по-лошо, отколкото да не му се понрави — изглеждаше му познато…

— Казах ти, че драконите вечно нещо премълчават! — прошепна под яката Аннет. — Повярвай на инстинкта ми — чакат ни големи изненади!

Трикс стисна по-здраво магическия жезъл в ръце и се подготви да посрещне всякакви изненади въоръжен.

И изненадите не го накараха да чака. От тъмното петно на оазиса се издигнаха два дракона и започнаха стремително да приближават към тях — единият оранжев като Елин, а другият — зеленикавожълт. Драконите бяха огромни, поне два пъти по-дълги от Елин, и изглеждаха много заплашително!

— Как ни уплаши! — изрева оранжевият дракон, като зави и се пристрои отдясно на Елин.

Зелено-жълтият дракон се пристрои отляво и едва ли не проплака:

— Никога повече не прави така! Запомни, малък, никога!

Трикс съвсем ясно разбра какво точно става. И това разбиране изобщо не му хареса.

— Докарах магьосник! Вижте, това е магьосник! Велик магьосник! — отчаяно извика Елин. — Той е ученик на Радион Лапад, който ни е длъжник по законите на честта! И аз го доведох на помощ!