Читать «Нескопоското» онлайн - страница 8

Трикс не се обиди. В края на краищата и великият княз Дилон, някога беше бягал от враговете си, облечен в женска рокля и беше нагласил жена си с мъжки дрехи, сина си с момичешка рокличка, а дъщеря си беше облякъл в ливрея. Враговете им търсеха из цялото княжество висок и слаб мъж, пълничка и ниска жена, девойка за женене и момченце на три-четири годинки. А те се бяха превърнали във висока и слаба жена, която вървеше подир шишкавия си съпруг, съпровождани от малката им дъщеричка и един млад слуга. А княжество Дилон — Трикс охотно признаваше този факт — беше, къде-къде по-голямо и по-древно от съхерцогството на Соийе и Гриз.

Трикс се напрегна съвсем по друга причина. Дори се опита да напипа кинжала на капитан Сид, след което усети острието на оръжието, опряно в гърлото си.

— Не върши глупости — уморено изрече капитанът. — Отиваме към реката.

Друг глупав опит Трикс не направи. Двамата повървяха по тясната пътечка край крепостната стена, спуснаха се по хълма, където се намираше двореца и стигнаха до реката. Тук имаше малък дървен пристан, където веднъж на ден рибарите идваха да продават риба, дълги кейчета, където жените перяха, и нищо друго.

Много подходящо място за край на жизнения път.

— Свали плаща! — заповяда Сид.

Трикс го свали. За секунда се поколеба дали да не скочи във водата.

Помнеше обаче, че до брега е съвсем плитко. Преди да стигне до дълбокото, кинжалът на капитан Сид вече ще стърчи, дълбоко забит в гърба му. Сякаш напук, беше пълнолуние, а на небето нямаше нито едно облаче.

— Тук има три златни монети — каза му Сид и му подаде малка кесийка. — Ще ти стигнат за два месеца. — Помълча малко и добави: — Или за един, ако решиш да го прекараш по-весело.

Капитан Сид Канг беше добър войник и обичаше точността.

Трикс мълчаливо гледаше капитана и чакаше. Изведнъж Сид започна да нервничи под погледа на момчето.

— Лодката е до пристана — измърмори той. — Имаш гребла, торба с храна… Плавай по течението. До утре вечер ще си в Дилон.

— Ти ли ще ме убиеш — попита Трикс. — Или някой от твоите подчинени?

И той кимна към храсталака, където, в сянката на дърветата спокойно можеха да се скрият десетина воини, въоръжени с арбалети.

Сид се начумери.

— Откъде го измисли, съхерцоже?

Трикс хвърли поглед към пристана — там наистина имаше лодка…

— Сатор Гриз ще разбере, че някой ми е помогнал да избягам — каза той. — Теб те видяха да излизаш с някого… който криеше лице под плаща си. Щях да ти повярвам, ако беше убил войника. Но ти го пощади. Значи това е заговор. Ще ме убият и ще кажат, че съм се опитал да избягам.

— Малко, злобно нищожество — незлобливо рече капитан Сид. — Аз те спасявам. Бягай!

— Не съм чак толкова глупав — прошепна Трикс.

Искаше му се да побегне. Даже много му се искаше. Но разбираше, че беше достатъчно да се обърне с гръб към Сид и…

— Остави ни, Сид — произнесе някой, който излезе иззад дърветата. — Всичко е наред.

Сид мълчаливо кимна и отстъпи встрани.

Съхерцог Сатор Гриз се доближи до Трикс.