Читать «Нескопоското» онлайн - страница 6

Трикс смутено потърка челото си. Май нямаше нужда да крещи. А и думите му не бяха подходящите. В хрониките всичко беше ясно: „Триста години твоите предци с вяра и истина служиха на моите предци“, „Сърцето ти ще изсъхне от това предателство“, „Истината винаги тържествува“ и още много неща…

В тъмното подземие тези думи звучаха смешно.

Мислеше си, че горе, между пъстрите гоблени и цветните витражи, същите тези думи се чувстваха някак по-уверено…

Факлата започна да пуши. Трикс сложи глава на коленете си и се сви на кълбо. Знаеше, че ще дойдат за него — рано или късно. Всичко останало беше, за да сломят духа му. Такива бяха правилата.

Някъде в далечината се затръшна врата. След нея друга. Трикс вдигна глава и се взря в коридора, където плуваше ярката светлина на фенер. Дали не бяха стражите на съхерцог Соийе? Може би бяха успели да нападнат и да отблъснат агресорите?…

Към килията се приближаваше широкоплещест мъж, облечен в плетена ризница. Сид Канг. Капитан на стражите на съхерцог Сатор Гриз. Или, може би, вече капитан на стражите на херцог Гриз?

Трикс мълчеше.

И капитан Сид мълчеше, разглеждайки момчето. За него бащата на Трикс казваше, че е добър войник. Той неведнъж беше посещавал двореца на съхерцог Соийе, а веднъж дори изгуби цял един ден, за да научи Трикс да стреля с арбалет. Опитът се оказа неуспешен, но капитан Сид само повдигна леко рамене и каза: „Това не е за теб. Наблегни на меча.“

— Не плачеш — каза Сид. — Това е добре.

Трикс се усмихна презрително. Ако този предател… макар че дали можеше да го нарича предател заради това, че служеше вярно на Сатор Гриз?… Ако този солдафон очакваше, че младият херцог ще се разреве, все едно, че са го затворили за кражба на гевреци, значи много се лъжеше.

Сид се извърна и се загледа в сандъчето с инструментите. Приближи се към него и се наведе. Ризницата му, която беше изплетена от най-фини стоманени халки, меко иззвъня. Когато се изправи, държеше в ръцете си огромни клещи. Огледа решетката и поклати глава. Грижовно и много внимателно върна клещите в сандъчето. После хвана прътите с две ръце.

Трикс изсумтя презрително. Каквато и подлост да беше замислил капитана, с голи ръце нямаше да надвие желязото.

Сид Канг се понамръщи, сякаш си припомняше нещо. После изрече:

— „Силата се появи, сякаш като порив на вятър преди буря“…

Дланите му се озариха от бледо, едва доловимо сияние.

Заклинание!

Трикс скочи на крака.

Заклинанието беше слабичко — или беше съставено от неопитен магьосник, или беше поверено на повече хора. Сид се напрегна и лицето му почервеня, а мускулите под кожата му набъбнаха. Дебелият железен прът неохотно се огъна. Сид го измъкна и го захвърли на пода. Каменните плочи бяха покрити с такъв слой прах и мръсотия, че вместо да изтропа, прътът падна долу с лек плясък. Сиянието около дланите му угасна.

Сид Канг отвори решетката. Погледна Трикс и каза:

— Не се страхувай, млади съхерцоже!

Това означаваше, че баща му е мъртъв…

Трикс преглътна, а в гърлото му заседна буца. Беше виждал баща си не по-често от придворния готвач или от коняря, но нали все пак му беше баща…