Читать «Нескопоското» онлайн - страница 7

— Баща ти загина — потвърди Сид. — В битка. Както подобава. Ти също ще бъдеш убит, съхерцог Трикс Соийе.

— Убий ме — пошепна Трикс.

Мисълта за съпротива беше чиста глупост. Сид Канг беше добър войник, а той самият — лош наследник на трона.

Сид поклати глава.

— Сега това не се налага, господарю Трикс. Сега властта е у Сатор. Той би те пощадил, но синът му е против.

— Никога не съм имал съмнения относно моя любим братовчед Дерик — каза Трикс. Тези горди думи сами излизаха от устата му и този път звучаха почти достойно. — Направи това, което са ти заповядали, войнико!

Капитанът мълчаливо смъкна лекия плащ от раменете си и го хвърли на Трикс.

— Сложи това, господарю Трикс. Няма защо да се пролива излишна кръв. Аз ще те изведа от двореца.

Трикс погледна плаща, който лежеше в краката му. Попита:

— Как е майка ми?

— Тя се държа достойно. Погълна отрова и скочи през прозореца. — Сид склони глава в знак на почит. — Загинаха петима души, съхерцоже. Не е нужно ти да си шестият.

Трикс мълчеше. Постъпката на майка му изобщо не го учудваше — тя бе постъпила, както постъпват благородните дами в баладите и в хрониките. Със сигурност беше избрала прозореца, който гледаше към градския площад. Така повече хора щяха да станат свидетели на смелата й постъпка…

— Не се отпускай, Трикс — тежката ръка на Сид легна на рамото му. — Не е време за хленч.

На колана на Сид беше ножницата с кинжала — можеше само да протегне ръка…

— Не си го и помисляй! — предупреди го Сид.

Трикс се наведе и вдигна плаща.

— Да тръгваме — подкани го капитанът.

— Намери ми някакво въженце — помоли Трикс.

Искаше му се да прозвучи като заповед, но не се получи.

— За какво ти е? — учуди се Сид.

— Панталоните ми падат. Нямам колан. Така, далече няма да стигна.

Без да спори, Сид отряза от торбата с инструментите едно дълго парче кожа и го подаде на Трикс.

Под наметката беше по-топло. Трикс нахлупи качулката над очите си — така беше заповядал Сид — и впери поглед в пода. Те излязоха от подземието по някакви тесни и мръсни коридори, Трикс дори не можа да ги познае и излязоха на двора. Беше тихо. Тихо, сякаш цареше абсолютен мир. В конюшнята конете леко пръхтяха, през широко отворените прозорци на кухнята се чуваше тракане на съдове, часовникът на кулата отмери дванайсет и петнайсет. Трикс леко вдигна глава — тук-таме светеха прозорци. Дори и стражите бяха по точните си места, само че този път това бяха други стражи.

— Само трима от слугите ли се биха до края? — попита той.

— Двама — отвърна Сид. — Единият падна по стълбите в пристъп на паника и си счупи врата. Мълчи. Скрий лицето си.

Стигнаха до портите. Сид здраво прегърна Трикс през раменете и го притисна до себе си. Попита високо:

— Всичко наред ли е?

— Наред е, всичко е наред, капитане — чу се забързан южняшки говор. — И в града е съвсем спокойно. А вие…

Трикс се напрегна. Капитанът сега ще убие собствения си страж. Винаги е така.

— Ние, с приятелката ми ще се поразходим — отвърна Сид и двамата прекрачиха през портите.