Читать «Нескопоското» онлайн - страница 3

Без да обръща внимание на прислужниците, които от сутринта се суетяха и тичаха наоколо, Трикс се запъти към тронната зала на съхерцога. Вътрешната врата беше леко открехната, а външната, която водеше към града, все още стоеше затворена. Баща му вече беше тук — седеше на Половинчатия трон — метална конструкция, която, макар и да беше удобна, създаваше впечатление на половин огромно кресло. Половинчатият трон, на места изглеждаше като настръхнал заради стърчащите от него върхове на вражеските мечове, а на други места се издуваше от бабуните на ефесите.

— Трикс! — кимна му баща му и го погледна с топъл поглед.

— Ваше сиятелство — поклони се Трикс.

Отиде до скамейката, която беше предназначена за него — също метална и също изкована от мечовете на врага. Седна. Мина му през ума, че враговете им биха заслужавали далече по-големи симпатии, ако се бяха сражавали с пухени възглавници или със сламени клечки.

Двама стражи отвориха външната врата. Понякога, за повече блясък, в Тронната зала дежуряха десетина войници, но това не се случваше толкова често.

Денят започна.

Противно на всички очаквания, начело на опашката не стояха поданици на Соийе, а група стражи на съуправника — съхерцог Сатор Гриз. Бяха облечени в униформи, но както се полагаше, бяха без доспехи и без оръжие.

Трикс погледна към баща си. Той гледаше стражите с любопитство.

— Ваше сиятелство… — главният рицар подви колене, а след него и всички останали.

— Станете, благородни господине — съхерцог Рат Соийе кимна.

— Дошли сме да поднесем своите извинения за вчерашната вечер и да молим за милостта на ваше сиятелство… — без да става продължи рицарят.

На Трикс му доскуча. Той беше чул за вчерашната свада в някаква кръчма. Стражите на съхерцог Соийе и стражите на съхерцог Гриз се бяха понатупали. За късмет, кръвопролитие нямаше. Значи сега стражите на Соийе ще молят за милост Гриз…

Рутина. Когато властта е поделена между двама равни съуправители, такива неща често се случваха.

— Приемам вашите извинения — каза съхерцог Соийе. — Станете, благородни господа… Надявам се, че съхерцог Гриз ще прояви същото великодушие към моите поданици.

Рицарят се надигна. Прокара ръка по металния колан, който опасваше дрехата му. Коланът щракна и се превърна в тънко и дълго острие.

— Не мисля — изрече рицарят.

Катинарът беше ръждясал още преди сто години, а малко след това бяха изгубили и ключа от него. Откакто Трикс се помнеше, килиите си стояха празни. В караулката нямаше дежурен, вратата към коридора зееше отворена, а решетките на килиите бяха едва притворени. Като малък, той беше надничал в подземията няколко пъти, но за кратко. Там нямаше нищо тайнствено, дори не беше страшно. Имаше само стари ръждясали стълбища, които пропадаха под краката, разядени от ръжда куки за факли и също толкова проядени от ръжда врати и решетки. Влажните стени сякаш също нямаха нищо против да хванат ръжда, но с камъка това нямаше как да се случи.