Читать «Нескопоското» онлайн - страница 2

За щастие, прислужниците имаха дъщери.

Трикс се оглеждаше в огледалото.

И така, нека започнем от самото начало. В смисъл, от горе. Най-отгоре беше косата му. Черна. Трикс смяташе, че руса би му отивала повече. Дори червената би била по-атрактивна.

Но все пак, косата не пораждаше особени претенции.

По-надолу беше главата му, която той изучаваше особено съсредоточено. Не, по отделно всичко си беше както трябва. Челото и носа бяха като на баща му. Ушите му — майчините. Съвсем нормални уши — не стърчат прекалено, не са прекалено заострени, нито прекалено големи. И устата му беше напълно прилична — поне от функционална гледна точка. Брадичката му, като не броим това, че нямаше брада, беше нито по-хубава, нито по-лоша от брадичките на останалите хора.

Трикс не харесваше комбинацията на тези, безспорно много достойни части на своето тяло. Крайният резултат можеше да бъде наречен с отвратителната дума „човече“ или с ужасната дума „момченце“, но не и „младеж“.

Освен всичко друго, резултатът изглеждаше много миролюбив и добродушен. Може би причината се криеше в пухкавите устни? Трикс се опита да направи гримаса и човечето в огледалото се превърна от добродушно в отблъскващо. Този Трикс мигновено будеше желание за смяна на формата на управление на страната, но в никакъв случай не въплъщаваше храбростта и мъжеството на древния род, от който произхождаше.

— Абсолютна отврат! — подхвърли Трикс към огледалото.

Огледалото се престори, че не го чува.

Трикс се обърна и тръгна към вратата. Предстоеше още един унил ден, пълен със скучните задължения, които имаше наследникът на трона. Освен всичко останало, днес той имаше приемен ден. Като начало, трябваше да присъства на деловите преговори на своя баща. Което означаваше — търговци, арендатори, глави на гилдии и шефове на работилници. На всички тях им се искаше да печелят много, но малко да плащат. Същото обаче искаше и съхерцогът Рат Соийе, така че преговорите се очертаваха дълги и скучни.

След това идваше ред на личния прием на Трикс. Никой, разбира се, нямаше да му позволи да се занимава със сериозните дела на възрастните. Но му предстоеше да решава някои детски проблеми. Така например, учениците от гилдията на ковачите си бяха организирали боеве с учениците от гилдията на пекарите. Може би си мислите, че в битката с мускулестите ковачи са пострадали невинните рицари на точилката? Как не! Чираците на ковачите през по-голямата част от времето стояха до наковалните, стискайки с клещите късове нажежен метал или пък натискаха коженото духало — занимание, което развива някои мускули, но с нищо не допринася за хармоничното им развитие. За разлика от тях, учениците на хлебарите непрекъснато влачеха тежките чували или разнасяха тавите с готовите печива. Освен това, ковачите непрекъснато икономисваха за сметка на храната на учениците си, докато при пекарите това просто не беше възможно…

Щеше да има и дребни хулигански постъпки на отрочетата на някои величия, които местната милиция е изпуснала от погледа си, молби за помощ от сираците и несправедливо наказани синове. Свещен дълг за младия наследник е да взема присърце нуждите на народа си, за пример на своите връстници…