Читать «Нескопоското» онлайн - страница 13

— Недей… — бързо изрече момчето.

— Кой си ти?

— Три… — Момчето спря на половин дума. — Йен.

— Кой Йен?

— При благородниците е така — момчето сви рамене. — Просто Йен. Баща ми беше градинар. А майка ми му помагаше. Умряха от треска, преди две години.

— Защо се нарече Трикс? — не издържа и се развика Трикс. — И откъде имаш тази риза? Тя е… тя е скъпа!

— Аха — изрече момчето и погали любовно плата. — Това е коприна, нали?

— Кадифе е, глупако! Ти откъде си?

— От приюта за сираци на славните съхерцози Соийе и Гриз — без ни най-малко да се смути, отвърна Йен. — Светла му памет на съхерцог Соийе, нека боговете пазят и двете му души — земната и небесната…

Трикс върна греблото на мястото му.

— Вчера сутринта, когато стражите на съхерцог Соийе нападнаха съхерцог Гриз, но бяха пленени, а съхерцог Соийе умря от мъка — бързо-бързо заговори момчето, — нашият приют изгоря. Пламна от три страни, едва успяхме да изскочим. Сигурно разбойници са го запалили. А след това пристигна един рицар на съхерцог Гриз и каза, че приют повече няма да има. Великодушно ни дадоха дрехите на наследника Трикс — на него и без това, вече няма да му потрябват. Ние с момчетата решихме, докато е лято и докато е топло да се разделим и да поскитаме. А щом сме облечени като благородници, защо да не казваме, че сме наследникът Трикс, когото злодеите са лишили от трона му и който в момента бяга и се крие.

— И ти си мислиш, че ще ти повярват?! — развика се Трикс. — Я ми кажи как се казваше… братовчедката на лелята на съхерцог Рат Соийе?

Момчето се набърчи чело и отсече:

— Люнида Соийе, която преди една година се спомина на преклонна възраст край морето. Тази дама, на млади години е била много красива, заради което е страдала много… Ние цяла година изучавахме генелогия.

— Генеалогия… — машинално го поправи Трикс.

— Генеалогия… И на Соийе, и на Гриз, и на всички съвладетели на пограничните територии. Като всички благородници.

— Все едно, ти… ти нищо не знаеш — промърмори Трикс. — Само селяните можеш да баламосваш. Дори не умееш да си служиш с вилица, както се полага.

— Ха-ха! — Йен гордо изправи глава. — Мога и още как! Може ли да си изцедя панталоните?

— Изцеди ги — разреши Трикс, като гледаше локвата, която се беше събрала на дъното на лодката.

— И с малката, която е за риба, и с голямата — за месо, и даже със специалната за месо мога да си служа — отвърна Йен като извиваше зад борда панталоните си (които също се сториха на Трикс подозрително познати). — Учиха ни. И още как!

— Много народ ли бяхте в приюта? — попита Трикс.

— Шейсет и трима… шейсет и три сирачета. Имаше и три готвачки, дневен надзирател…

— Чакай малко. И на всичките шейсет и трима ли дадоха дрехите на… Трикс?

— Аха — намъквайки мокрите панталони, гордо каза Иен. — Само колко дрехи имаше! Петдесет чифта панталони!

— Дори повече — объркано изрече Трикс. — Как да ти кажа, те бяха здрави… бяха останали още от баща ми, от дядо ми, даже от прадядо ми…

— На мен не ми остана нищо от моя баща. Всичко изгориха. Треска. — Йен въздъхна. — А ти как се казваш?