Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 33

Извади малък фотоапарат „Олимпус“ и засне околността. После снима моста и боклуците под него. Внимателно размести сметта, кашоните, гумите и дюшеците от тленните останки и ги засне. Достатъчно бе наблюдавал работата на специалистите по събиране на улики, затова имаше някаква представа какви снимки да направи, кое бе важно и кое не. След като свърши това, той събра дрипавите дрехи на трупа и ги сложи в найлонови торбички. Не че от тях бе останало много. Част от зелена тениска, някакви избелели дънки, чифт маратонки и избелели прашки.

Изведнъж по предната част на тялото притича плъх. Шармън харесваше повечето животни, но тези му бяха противни. Ритна го, докато се опитваше да се скрие, уцели го в корема и го просна на купчината боклуци отсреща. Въпреки силата на ритника животното изглеждаше невредимо и продължи по пътя си, докато се изгуби в тъмните хлътнатини в далечния край на моста. „Корави гадни твари“, помисли си той.

Като сведе поглед към трупа, забеляза нещо да блести на земята до подаващата се бедрена кост. Клекна, вдигна го и го разгледа от близо. Беше часовник. Всъщност много скъп на вид златен „Ролекс“. Обърна го откъм гърба. Личеше, че нещо е било гравирано там, но някой бе проявил голямо старание да заличи надписа. Шармън бе доволен, това бе най-добрата му улика до момента. Внимателно го пусна в една от торбичките.

Под негово наблюдение останките бяха внимателно положени в голям найлон, заедно с всички ларви, преди да бъдат опаковани в черен чувал и прибрани в ковчег. Стан продължи да надзирава вдигането на трупа, за да се увери, че са взели всичко и нищо не е пропуснато случайно или загубено. Доволен, че всичко е прибрано, накрая той даде разрешение на микробуса да потегли.

Щом превозното средство изчезна в гората, Стан огледа внимателно мястото за последен път. Изкачи се по дигата и претърси по четвърт миля в двете посоки за нещо интересно. Не откри нищо. После претърси областта зад моста и полето от двете страни на дигата, но и там нямаше нищо. Накрая отчаяно разтърси глава. Трупът бе лежал тук твърде дълго и всякакви надеждни улики отдавна бяха заличени. Въпреки че всъщност не очакваше да открие нещо, бе разочарован. Сигурно се касаеше за поредния наркоман, умрял от свръхдоза на отдалечено място. Нито бе първият, нито последният. Може би Боунър беше прав и правеше от мухата слон. Или се опитваше да се реваншира за изритването от случая „Кларк“. Започваше да се съмнява в преценката си, което му бе неприсъщо. В едно бе сигурен обаче: гъделичкането по гърба му подсказваше, че става дума за нещо по-сериозно от свръхдоза. Беше го почувствал още с пристигането си, а усещането още не го напускаше.