Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 34

Вечерта с Кейт бе толкова забавна, колкото бе очаквал. Не знаеше дали го прави за всичките си клиенти, или го счита за по-специален. Надяваше се да е второто. Винаги, когато излизаше с него, изглеждаше поразително и се гордееше с нея. Дори и речта и поведението й ставаха различни. Бе любезна, умерена в приказките, дори любеща.

Срещнаха се на питие в „Гардън Хаус Хотел“. Шармън го харесваше, защото бе разположен край реката. Обичаше да седи отвън на открития бар и да наблюдава света наоколо — студенти и туристи в лодки, велосипедисти и разхождащи се по алеята. След като допиха питиетата си, излязоха бавно през тълпата туристи, изпълваща улиците на Кеймбридж. Макар че повечето студенти си бяха заминали за лятната ваканция, градът все още кипеше от живот, тъй като по тесните му улички и великолепните дворове се скитаха представители на всички нации по света.

След около двадесет минути най-сетне стигнаха до любимия ресторант на Шармън, „Тай-Чун“ на Джон стрийт. Никога не му се налагаше да прави резервация, защото беше редовен клиент и винаги оставяше щедри бакшиши. Както обикновено, дадоха им любимата му маса до прозореца. Винаги обичаше да наблюдава хората, въпреки че, когато бе с Кейт, не сваляше очи от нея. Напълно отвличаше мислите му. Питаше се дали някой ден ще се омъжи за него и какво биха казали колегите му в такъв случай. Това би оживило коледното тържество. Ако му наложеха да избира между Кейт и полицията, знаеше, че винаги би предпочел жената. Вече го бе планирал. Имаше повече рани от болшинството полицаи, някои от тях получени при изпълнение на служебния дълг. В мига, в който пожелаеше да си отиде, просто щеше да се позове на някоя от тях, да се разболее, без да се възстанови и да се пенсионира рано с пълен размер обезщетение.

Както обикновено, храната беше чудесна и изобилна. Успяха да се справят с две бутилки вино. И двамата носеха на пиене след дългогодишни тренировки и макар и не пияни, когато си тръгнаха, определено бяха развеселени. В апартамента на Шармън формалностите бяха забравени и скоро се съблякоха и се затъркаляха по огромното легло. Кейт повдигаше самочувствието му, докато останалата част от света като че ли непрекъснато трябваше да му напомня какъв е и откъде е. Може би се бояха да не се издигне прекалено много някой ден.

Когато свършиха, Шармън запали две цигари, отпуснаха се на гръб и се зазяпаха в чудесата на тавана. След малко обърна глава към приятелката си.

— Някога връзвали ли са те?

Кейт не помръдна.

— Ще ти струва допълнително. Но пък, ако не искаш да купуваш аксесоарите, винаги можеш да използваш белезниците си. Познавам някои ченгета, които го правят.

Стан бе разтревожен от забележката й.

— Позволявала си на ченгета да те закопчеят?

— Не, не аз, глупчо — поклати глава тя. — Повярвай ми, едно лудо ченге ми е повече от достатъчно. Но се е случвало на други момичета.