Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 32

— Такова ли е мнението ти наистина?

— Да — кимна той. — Наистина така мисля. Можеш да си губиш времето, но не и моето. Имам твърде много работа. Ще те оставям, приятел. Не забравяй да попълниш доклада на следователя. Сигурен съм, че ще бъде очарован.

С тези думи Боунър извика колегата си. След кратко обсъждане, за да оправдае решението си пред младия си стажант, двамата отпътуваха.

Шармън ги наблюдаваше, вбесен от отношението му.

— Винаги си бил тъпанар, Джим.

След тръгването им той отиде до мъжа с кучетата.

— Разбрах, че вие сте открили тленните останки?

Уокър сведе очи към животните.

— Всъщност те ги намериха, а аз ги последвах, така да се каже.

Стан кимна и клекна, като погали главите им с ръка.

— На колко години са?

— Джаспър е на две, а Конрад е малко над три.

— Хубави кучета. — Изправи се. — Кога открихте трупа?

— Преди няколко часа. Звъннах на колегите ви веднага.

— Докосвали ли сте нещо? — Хвърли поглед назад към моста.

Уокър изведнъж доби нервно изражение.

— Не, нищо. Джаспър намери крака и ми го донесе, но аз го дадох на онзи полицай.

Шармън кимна с разбиране.

— Често ли идвате насам?

— Да, откакто булдозерите изравниха Попи Фийлдс.

Стан поклати глава съчувствено.

— Много жалко. Като дете си играех там. Обичах това място. Ще ми се да проверя банковите сметки на няколко съветници, след като издадоха разрешително за строеж там.

— И на мен — усмихна се Уокър. — Трябва да са получили по нещо.

Шармън смени темата бързо, тъй като не желаеше да се впуска в твърде дълъг разговор, незасягащ основната тема.

— Кога сте идвали тук за последен път?

— Вчера. Идвам ежедневно, по два пъти на ден — разхождам кучетата, нали разбирате?

Детективът се усмихна и погледна животните.

— Много добре се грижите за тях. Реагирали ли са на нещо под моста досега?

— Не, никога — поклати глава той. — Невинаги идвам чак до тук. Изглежда, просто обичат смрадливи места. Трудно ги овладявам, когато им сваля поводите.

Стан хвърли поглед към двете игриви кучета.

— Съобщихте ли данните си на онези двама полицаи? Име, адрес, телефон?

— Да.

— Добре, това е достатъчно засега. Но вероятно по-късно ще поискаме да дадете показания. Ще ви уведомим.

Мъжът показа с кимване, че е разбрал, обърна се и си тръгна, като се опитваше да запази контрол върху животните. Шармън го наблюдаваше. Удивително много хора с кучета откриваха трупове, а беше и прав за Попи Фийлдс, беше наистина жалко. Обърна се и закрачи към тялото. Нуждаеше се от известно време насаме, преди да пристигне катафалката и да откара тленните останки към моргата. Искаше хубаво да поразгледа наоколо. Не знаеше защо, но всичко бе някак си объркано.

Нямаше кой знае какво за гледане. Мястото не се виждаше от пътя, наблизо нямаше къщи. Трябваше да поговори с фермера, за да разбере дали той или някой от момчетата му са забелязали нещо. Знаеше, че е като изстрел в тъмнината, но в момента нямаше други алтернативи. Забеляза, че по моста все още минават влакове. Щеше да се опита да размени няколко думи и с някои от машинистите. Още един изстрел в тъмнината, но отново необходим. Отбеляза си да провери в кои часове минават влаковете оттук и кои са били машинистите през последните — помисли за миг — шест месеца. Цялата му кариера се градеше върху способността му да си съставя списъци. Бе открил, че при толкова събития в живота му това е единственият начин да оцелее. Освен това вече не бе млад и паметта му не беше същата. Списъците му помагаха.