Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 31

— Не знаех, че си чак толкова загазил бе, човек — засмя се Боунър. — Адамс ли се зае с твоя случай?

— Той се занимава с всички случаи. Както и да е. Какво имаме?

— Онзи там, с кучетата, е намерил това. — Повдигна парче картон с костните останки на крак.

Шармън го разгледа за кратко.

— Къде го е открил?

Полицаят се засмя отново. Изглежда, цялата ситуация му се струваше забавна.

— Не той, кучетата. Търсели плъхове, но вместо на тях се натъкнали на това.

Стан вдигна очи от крака и погледна колегата си.

— Открили ли са нещо друго?

— За съжаление да — кимна той.

Полицай Боунър ритна голямо строшено парче талашит, изпод който се показа кафяв човешки череп с петна по него. Отначало на Шармън му се стори, че черепът някак си се движи. Сякаш останките от плът се притискаха и моделираха. После осъзна, че всъщност е покрит с ларви. Бяха хиляди, пълзяха една върху друга, през очите и устата. Всеки сантиметър от тленните останки изглеждаше покрит от тях. Клекна, като внимаваше къде стъпва, и се пазеше да не пипа нищо. Питаше се кой е бил този човек, защо е дошъл тук и най-важно — как е умрял.

Боунър приклекна до него.

— С тоя можем да отворим магазин за стръв, Стан.

Шармън не му обърна внимание, но той не се смути.

— Струва ми се, че е жена.

Шармън се изправи и го изгледа впечатлен.

— Откъде, по дяволите, знаеш?

— Устата е отворена. — Разсмя се, развеселен от собствената си шега. Макар че се опита да се овладее, даже и Стан се усмихна широко.

— Мамка му, Джим, хайде да проявим малко уважение, а?

Полицаят изтри очи и вдигна една спринцовка.

— Намерих няколко такива около трупа. Предполагам, че е хероин, десети случай за тази година, доколкото ми е известно. Работата е почти ясна, Стан. Не зная защо си направи труда да дойдеш до тук.

— Това не трябва ли да е в торбичка за веществени доказателства? — изгледа го Шармън.

— При такъв случай? Чиста загуба на време — засмя се саркастично Боунър.

Стан тръгна към колата си и взе няколко малки пликчета. Като се върна, дръпна спринцовката от ръката му и я пусна в едно от тях. Същото направи и с разложения крак.

— Хайде да действаме по правилата, Джим. В случай че грешиш. Разбираш ли ме? Има ли още игли?

Боунър се изправи.

— Няколко, ей там. — Посочи към стената на около пет ярда от тялото. — Виж, Стан, не търси под вола теле.

Шармън поклати глава.

— Не търся. Просто се опитвам да си свърша работата.

Колегата му не остана доволен от обяснението.

— Виж, не се опитвай да компенсираш отстраняването си от случая „Кларк“, като си съчиняваш собствена история за убийство.

Стан се вгледа настойчиво в лицето му. Винаги се впечатляваше колко бързо се разнасяха слуховете из полицията, но дори той бе изненадан от скоростта, с която информацията за отстраняването му от отдел „Убийства“ бе стигнала дотук.