Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 138

И двамата станаха късно. Нямаше смисъл да бързат. Бе прекарала още една неспокойна нощ. Този път не заради сънищата, а заради положението на канапето, където бе решила да прекара нощта. След голяма чаша кафе и бърз душ двамата бяха готови да тръгнат.

Шармън й отправи поглед, докато се настаняваше на седалката до него.

— Ще минем по околовръстното шосе, няма смисъл да си просим белята.

Сам кимна. Бе забравила, че все още са бегълци.

Шармън сякаш мина по всеки заобиколен път и странична улица в Кеймбридж, като от време на време спираше, за да се увери, че не ги следят. След цяла вечност, както им се стори, пристигнаха в дома на Кларк в Гранчестър. Сам почти очакваше да ги посрещне армия полицаи и бе облекчена, че не е така.

Паркираха на алеята и тръгнаха към вратата. Шармън натисна звънеца силно и продължително. След малко се появи Кларк. Изглеждаше спокоен и невъзмутим.

— Доктор Райън, детектив Шармън, на какво дължа тази чест?

На Шармън не му минаваха такива.

— Мислех, че трябва да ви уведомим, че чистачката ви Бети Уодъм е арестувана за убийството на съпругата ви, а Бил Уодъм е мъртъв.

Кларк се опита да си придаде смаяно изражение, но Сам видя, че е някак си фалшиво.

— Значи изобщо не е бил Уорд. Не съм и смятал, че е той. Но госпожа Уодъм — това е потресаваща новина! Сигурни ли сте?

Стан се усмихна.

— Напълно. Но по-интересно е, че господин Уодъм намекна за участието ви в убийствата, преди да почине.

Кларк поклати глава и се изсмя пресилено.

— Да не би да ви е дал показания?

Шармън поклати глава.

— Нямаше тази възможност. Но призна пред мен и доктор Райън, преди да умре.

Кларк сви рамене.

— Излъгал е. Мисля, че трудно ще го докажете в съда, нали?

Шармън усещаше, че се дразни.

— Госпожа Уодъм е още жива. Може да се окаже отзивчива, когато научи колко време ще прекара в затвора на Нейно Величество.

Кларк бе самоуверен, както винаги.

— Съмнявам се. Арестували ли сте горката жена? Трябва да се погрижа да има приличен защитник. Вероятно сте допуснали друга грешка. Много ви бива в това. Трябва да повдигна въпроса в парламента.

Шармън смени тактиката.

— Познавахте ли момиче на име Клеър?

Кларк се замисли за момент, после тръсна глава.

— Познавам доста жени, но никоя с такова име.

Шармън настоя.

— Била е приятелка на един мъж, наречен Спейд, но предполагам, че и за него не сте чували.

Кларк поклати глава.

— Не, никога. Необичайно име, със сигурност бих го запомнил.

— Бил е приятел на вашия работник Роджърс.

Той отново сви рамене.

— Покойният господин Роджърс имаше доста приятели, но не и такива, с които бих общувал. Добър човек беше, но напомняше нешлифован диамант.

— Обичате ли да гледате порно, и по-точно филми с удушавания? Такива, в които млади момичета биват изнасилени и после убити, господин Кларк? — попита директно Шармън.

Сам забеляза, че лицето на домакина леко почервеня. Стан бе уцелил.