Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 140

— Какво правите тук, по дяволите?

Шармън го погледна право в очите.

— Дойдох да ви арестувам за убийството на Клеър Армстронг, убийството на Майкъл Роджърс и заговор за убийството на собствената ви съпруга, Софи Кларк.

Сам видя как Кларк се разярява все повече.

— Как може да ме обвинявате, че съм убил Клеър, тя е там, погледнете зад себе си, ето я!

Докато той говореше, Хъд свали силиконовата маска от лицето на приятелката си. Кларк само зяпаше и не можеше да повярва на очите си.

— Изиграхте ме! Това никога няма да мине в съда!

Сам го изгледа свирепо.

— Казахте ни, че никога не сте срещали Клеър, и все пак я познахте веднага и признахте, че сте я убили.

Кларк задържа пушката на рамото си.

— Вашата дума срещу моята, пак не разполагате с нищо.

Сам се обърна към Хъд и му направи знак.

Художникът вдигна една видеокамера. Сам отново насочи вниманието си върху Кларк.

— Виждате ли, можем да докажем всичко, пълни самопризнания.

Той местеше пушката от Сам към Шармън и после отново обратно, явно несигурен какво да прави, докато Хъд продължаваше да заснема събитията.

— Заслужаваха да умрат! Тя спеше с политическия ми съветник, един никаквец, когато имаше мен. Заслужаваше да умре.

Шармън сдържаше нервите си.

— Вие ли я убихте?

— Аз да си цапам ръцете с тази кучка? Не, накарах Бети и тя свърши чудесна работа!

— Ами Клеър и Роджърс?

— Изнудвачи. Да, но сбъркаха човека! Той всъщност се опита да ме заплашва. Да бяхте видели изражението му, когато животът му го напусна!

— Вие ли ги убихте? — продължи Шармън.

— Да, аз. Те си го просеха. — Насочи пушката към Сам. — И ако не беше тази кучка, щях да се измъкна.

Докато той продължаваше да държи оръжието срещу нея, Стан я избута зад себе си.

— И сега какво? Ще стреляте ли или не? Няма да убиете всички ни, нали знаете, може би нас двамата да, но Хъд ще избяга и тогава с вас е свършено. Доживотен затвор, позор и унижение. Хората ще плюят на паметта ви.

Сам се разтревожи от думите на Шармън. Последното, от което се нуждаеха, бе да го разстроят още повече. Стан вдигна ръка и започна да се приближава бавно към него.

— Защо просто не ми дадете пушката и ще видя какво мога да направя за вас. Имате добри адвокати, сигурен съм, че ще ви измъкнат. Хайде, дайте ми пушката!

— Да ме измъкнат? С мен е свършено! Довършен съм от евтин водевилен номер. Кой би помислил? — Раменете му се отпуснаха.

Предчувствайки победата, Шармън се приближи напред, но не бе достатъчно бърз. Без дума повече, Кларк притисна пушката под брадата си и натисна спусъка. Главата му експлодира в пръски кръв и мозък, преди тялото му да се свлече в басейна, обагряйки водата в пурпурночервено. Сам изтича при Стан, оплискан от кръвта на Кларк.

— Знаеше, че ще го направи, нали?

Той кимна.

— Очаквах го. Не мога да кажа, че съжалявам.

Сам искаше да запита какво му даваше правото да бъде съдия, съдебен заседател и екзекутор, но въпреки мрачното удовлетворение в думите му, очите му преливаха от болка и видът му издаваше поражение. Имайки предвид какво бе загубил, сърцето й се сви от съчувствие и очите й се изпълниха със сълзи. А и не можеше да не се съгласи с него. Това бе най-доброто разрешение.