Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 134

Съпругата му внезапно се нахвърли върху него.

— Млъквай, тъпо копеле, не могат да докажат нищо!

Сам наблюдаваше, а очите на Шармън се присвиха.

— О, боя се, че можем. Имаме копие на филма, който сте заснели, когато сте убили Софи Кларк. Тогава е била с пръстените. А сега, само няколко седмици по-късно, те са у вас. Какво заключение ще си направят съдебните заседатели според вас?

Бил Уодъм поклати глава, поглеждайки жена си.

— Ти ни довърши, алчна кучка такава, ти ни довърши! — Пренесе вниманието си върху Стан. — Наистина я убихме. Но не беше нарочно, стана случайно.

Шармън поклати глава.

— Случайно! Не ми разправяй, че не си знаел, че е бил зареден!

Бети внезапно избухна в пристъп на ярост. Ядът й бе толкова силен, че този път успя да се освободи и се втурна през стаята към съпруга си, вдигнала игла за плетене в ръка. Шармън я настигна бързо, сграбчи я за косата и я събори на земята, докато тя все още крещеше и заплашваше мъжа си. Полицаят извади белезниците от задния си джоб и закопча ръцете й зад гърба. Щом я обезвреди, той насочи вниманието си върху Бил Уодъм.

— Е, искате ли да ни разкажете какво се случи, или предпочитате да се присъедините към жена си на пода?

— Няма нужда — поклати глава. — Ще ви кажа това, което искате да знаете.

Бети вдигна поглед към него и изкрещя:

— Затваряй си устата, затваряй си шибаната уста! Той ще те убие, ако проговориш, също както очисти Роджърс!

Сам забеляза страха по лицето на мъжа. За щастие и Шармън не го пропусна. След като вдигна Бети за окованите й ръце, той я отведе в коридора и я закопча в тоалетната на долния етаж. Тя продължи да пищи, но сега поне думите й се различаваха трудно.

Когато се върна в стаята, хвана Уилям Уодъм за реверите и го бутна на един стол.

— Така, целите сме в слух.

Мъжът преглътна с мъка, преди да започне.

— Роджърс ни забърка. Знаеше, че се мъча да свържа двата края. Заплатата на шофьор на микробус не е кой знае колко голяма, дори и с пенсията на портиер. Предложи ми да вземам касетите от Европа и да ги внасям в страната.

Шармън седна на страничната облегалка на стола и се опита да си придаде не толкова заплашителен вид.

— Известно ли ви бе съдържанието им?

Уодъм кимна.

— Знаех, че е порно, но не и от какъв вид. Е, поне не в началото.

Сам усещаше, че мозъкът на приятеля й работи трескаво.

— А кой ходеше на тези командировки?

— Роджърс, аз и един тип, който вземахме от пристанището, Спейд. Гаден чешит беше. Сприхав.

— Значи Роджърс е познавал Спейд?

Мъжът кимна.

— Били са заедно в Кралския военноморски флот.

Всичко започваше да си идва на мястото и за пръв път Шармън започваше да добива увереност в разрешаването на случая.

— Откога датират тези пътувания?

Уодъм се замисли за момент.

— От около година.

— А кои бяха основните места на доставка?

— Амстердам и Париж. Екскурзиите доста ми допадаха.

Сам забеляза, че Уодъм става все по-нервен и всъщност бе добил нездрав вид, докато Шармън продължаваше да го разпитва. Запита се дали да се намеси, но реши да му даде още малко време, за да приключи.