Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 133

Стан Шармън я чакаше пред къщата на Уодъм, когато пристигна. Макар че видя таксито, не изглеждаше изненадан. Сам плати на шофьора и се приближи към него.

— Момчетата на Адамс те причакваха, нали?

— Да, откъде знаеш?

— И аз трябваше да се отърва от две ченгета — усмихна се той.

Сам се притесни.

— Нали не знаят къде сме?

— Сериозно ли си мислиш, че ще го оставя да ми грабне славата под носа?

Тя разбра какво има предвид. Шармън се взря в лицето й.

— Готова ли си?

— Както винаги — кимна му.

Той бръкна в джоба си, за да се убеди, че стегнато опакованите монети са му подръка, преди да отвори портата и да последва Сам по пътеката.

Отвори им Бил Уодъм. Изглеждаше изненадан от появата им.

— Господин Шармън, какво мога да направя за вас?

Стан му отправи пресилено мила усмивка.

— Тук ли е госпожа Уодъм?

— В дневната е — кимна мъжът.

— Мога ли да разменя няколко думи с нея?

Човекът се поколеба за момент, но накрая взе решение и кимна.

— Разбира се, влезте.

Въведе ги в дневната, където Бети Уодъм седеше и плетеше, гледайки някакъв тъп сапунен сериал по телевизията. Шармън веднага прекоси стаята и седна до нея, преди тя да успее да реагира. Хвана ръката й и разгледа пръстените. Жената изглеждаше изненадана.

— Не само че сте я убили, ами сте взели и пръстените й, нали?

Госпожа Уодъм видимо пребледня, докато гостът продължаваше да я държи. Погледна съпруга си, който остана прикован на мястото си. След като се поокопити, тя се опита да стане, но Шармън продължаваше да я стиска и я принуди да остане седнала. Жената завъртя ръката си и се опита да го удари през лицето, но той бе по-бърз, парира удара и предизвика реакцията на господин Уодъм.

— За бога, Бети, престани, всичко свърши! Ти и проклетите ти пръстени, казах ти да ги оставиш, по дяволите! Тъпа кучка!