Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 132

— Подала си оставка.

Тя кимна.

— Мислех, че ще си доволен най-после да се отървеш от старата вещица.

Адамс поклати глава.

— Никога не съм го искал. Сам, ти си най-добрият патолог, когото познавам, и аз, а и полицията, не можем да си позволим да те загубим.

— Въпреки че действам нестандартно и си пъхам носа насам-натам?

— И това пъхане на носа доведе до смъртта на едно младо момиче. Дори и въпреки това. Ако не бяха нестандартните ти методи, нямаше да съм главен инспектор и неколкостотин убийци все още щяха да се разхождат на свобода. Това е едно от качествата, които ме привлякоха у теб.

Тя не бе докоснала чая си, беше твърде нервна, но не знаеше защо.

— Ако това са истинските ти чувства, тогава защо се намеси?

— Защото въпреки нестандартните ти методи трябва да приемеш, че в края на краищата това е работа на полицията. Ако ме бе държала в течение на находките си, вероятно Кейт щеше да е още жива и случаят щеше да е разрешен много по-бързо.

— А ако ти бе повярвал, че момичето е било убито, когато ти го доказах, вместо да поставяш финансовите съображения над съвестната полицейска работа, може би смъртта на Кейт също щеше да бъде предотвратена.

Адамс замълча за миг, обмисляйки думите на Сам и преценявайки дали моментът е подходящ да повдигне въпроса за истинската цел на посещението си.

— Добре, права беше за момичето, съжалявам. След като убиецът й е мъртъв, не виждам какво друго мога да направя.

Сам го зяпна невярващо.

— Какво имаш предвид с това, че убиецът й е мъртъв?

— Спейд е, мисля, че я е проследил до Кеймбридж и я е убил.

Сам поклати глава.

— Колко удобно за теб! След като отказа да признаеш, че изобщо става въпрос за убийство, сега вече имаш разрешен случай, без да ти струва и пени. Обзалагам се, че това ще увеличи шансовете ти за повишение. Ще трябва да оглавиш нов отдел — „Евтино разкриване на убийства“. Е, грешиш, не го е извършил Спейд.

Адамс се изправи и запита ядосано:

— Тогава кой?

— Ще ти кажа, когато най-после науча — усмихна му се тя.

— Предупредих те и преди, Сам, престъпление е да укриваш информация.

Прииска й се да запрати чашата си по него.

— О, не се тревожете, господин главен инспектор, вие пръв ще научите, когато най-после открия действителния убиец.

Адамс я изгледа кръвнишки за момент, преди да се обърне и да тръгне към входната врата. Сам го изчака да отвори, преди да му изкрещи последната си обида:

— И да знаеш, че убиецът й е свързан с този на Софи Кларк!

Той спря за миг, но не се обърна. Разбра, че го е уязвила, и се зарадва.

На следващата сутрин Сам си взе душ и се облече бързо. Бе спала учудващо добре. Мислеше си, че може да се дължи на въздействието от посещението на Адамс. Имаше чувството, че от няколко дни насам снощната история бе първото позитивно нещо, което е направила. Достави й удоволствие да го постави на мястото му.

В единадесет и тридесет имаше среща с Шармън пред дома на Уодъм. Надяваше се да го види по-рано, но той й бе отказал с извинението, че имал няколко важни задачи преди това.

Хвърли поглед към часовника си. Беше почти единадесет. Пусна Шоу в задната градина, заключи къщата и скочи в колата. Когато зави по сенчестия участък, който водеше от нейната къща към главното шосе, забеляза тъмносин форд ескорт, паркиран сред дърветата в края на пътя. Не би го забелязала изобщо, но шофьорът не бе отбил напълно извън пътя и капакът се подаваше на няколко сантиметра. Инстинктът й подсказа, че това е немаркирана полицейска кола, която Адамс е пратил да я наблюдава. Беше го вбесила повече, отколкото си мислеше. Може би идеята да го дразни не бе чак толкова добра. В края на краищата той беше шеф на много влиятелен отдел и изключително амбициозен мъж. Колкото и да си мислеше, че го познава и разбира, за пръв път от доста време се изплаши от него. Не се бе приближила толкова, че хората му да я забележат, затова превключи на задна скорост и се върна по своята алея. Заключи колата и се отправи обратно към къщи, включи телевизора, за да създаде впечатлението, че си е у дома, след което се отправи през полето зад къщата и измина пеша разстоянието от половин миля до близкото селце. Когато пристигна, отиде до един уличен телефон и си повика такси. Хрумнало й бе да се обади от дома си или от мобилния, но не знаеше колко навътре е приел забележките й Адамс и кой можеше да я подслушва.