Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 131

Когато пристигнаха в „Тринити“, Сам паркира и се обърна към Хъд.

— Съжалявам, че те замесих във всичко това.

Той поклати глава.

— А аз не. Съжалявам само за Кейт, разбира се, но беше вълнуващо, за бога! А и най-после получих снимките на Клеър, така че сега сигурно ще мога да направя и маската й както трябва, ще ми отнеме само няколко дни, за да върна образа й сред живите.

Сам се вгледа в него за момент, размишлявайки над току-що казаното.

— Ти беше, нали?

— Какво? — престори се на озадачен той.

— Ти сам разби главата, нали? Защо?

Художникът сви рамене и се усмихна.

— Това не беше тя. Просто не беше и го знаех. Не можех да я върна, ако не вярвах в онова, което правех. Тя ми стана скъпа. Предполагам, че се влюбих в нея.

Сам поклати глава недоверчиво при странното му твърдение.

— Но тя е мъртва.

Той извърна поглед към ливадите, реката и гърба на библиотека „Рен“.

— Духът не умира, само тялото. Ако не можех да уловя него, не исках изобщо да й правя портрет.

— А ако не бяхме открили нейна снимка?

— Тогава нямаше да го завърша. Щеше да си остане смачкан на пода.

— Също както и паметта й.

Усмивката му се разтегна.

— Също както и паметта й.

Спогледаха се за миг, преди Хъд да отвори вратата и да излезе. Затвори я и надникна през прозореца.

— Ще ти се обадя, когато приключа, тогава може би ще можеш да видиш как е изглеждала от плът и кръв, така да се каже.

— Нямам търпение — усмихна му се тя.

Превключи на първа скорост, отдалечи се от колежа и се отправи към къщи.

Когато се прибра, завари Адамс да я чака. Добре че този път поне бе сам. Докато той стоеше търпеливо до вратата, тя мина покрай него, пъхна решително ключа в ключалката и отвори. Хвърли му поглед.

— Можеш да влезеш, ако няма да ми четеш лекция.

— Никакви лекции — поклати глава Адамс.

Сам кимна и двамата влязоха в къщата. Прекоси кухнята и сложи чайника.

— Кафе или чай?

— Чай, благодаря.

— Та какво мога да направя за теб, освен чая? — обърна се тя към него.

Адамс се поколеба за миг, съставяйки отговора си.

— Просто дойдох да изразя съжалението си и да видя дали си добре.

Въпреки милите думи, тя не можеше да превъзмогне недоверието си.

— Благодаря ти. А също и за това, че освободи Стан, особено в този момент.

— Ненужно бе да го задържам, явно не бе направил нищо. Да си призная честно, вероятно го прибрах, защото му бях ядосан. Всъщност никога не съм смятал, че е извършил нещо. Стан може и да е таралеж в гащите, но е добро ченге и не е убиец.

— Е, радвам се, че най-после си го разбрал.

Сам наля чая и подаде чашата на Адамс.

— Е, след като ми сподели причината за посещението си, има ли и нещо друго?

Той сръбна от чая си, преди да остави чашата и да я погледне.