Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 127

Не бе сигурна какво значи отблъсването на ръката й, но не бе в настроение да го анализира сега.

— А какво ще правим оттук нататък?

Шармън подръпна бавно от цигарата си за последен път.

— Ще хванем убийците. — Изправи се и я дръпна за ръката. — Хайде, да се залавяме.

Детектив Бил Флеминг ги чакаше, когато се върнаха в хотела. Това бе последният човек, който й се искаше да вижда. Той се изправи при пристигането им. Подаде й ръка, но тя подчертано отказа да я приеме.

— Защо не се придържахте към проклетия план, по дяволите? Казахте, че няма да предприемете нищо, докато не получим нужната ни информация.

Полицаят сви рамене.

— Оперативно решение, взето от висшестоящите.

Сам не бе доволна.

— Но и вие сте имали думата, нали?

— Донякъде.

— Тогава защо, по дяволите, не се придържахте към първоначалния план? Кейт можеше да е още жива!

Флеминг сви устни за момент, явно размишлявайки над думите й, преди да отговори.

— Бояхме се да не го изгубим или да го изпуснем в район, където трудно ще го арестуваме.

— Тогава защо не ни посветихте в малкия си заговор, може би щяхме да имаме някакъв шанс?

— Решението бе взето едва след като тръгнахте и не можехме да се свържем с вас.

Шармън се намеси:

— Или пък слабите ви нерви провалиха играта?

Флеминг знаеше, че няма смисъл да го лъже, не беше вчерашен.

— Имаше и нещо такова. Той беше опасен, не можехме да си позволим да го изпуснем.

— Защо бяхте въоръжени? Знаехте ли, че ще има пистолет, по дяволите?

Полицаят обмисли отговора си отново.

— Имахме сведения, че може да е въоръжен.

— Но предпочетохте да не ни кажете?

— Както казах, това бяха само несигурни сведения. Невинаги са точни.

Шармън отново се намеси.

— Но сте сметнали, че са достатъчно точни, за да повикате въоръжен отряд за специални операции все пак.

— Излишно бе да поемаме рискове.

На Сам й се прииска да го удари.

— Освен когато става въпрос за живота на другите! Ти ни натопи, копеле такова! — Изведнъж гневът й достигна точката на кипене и тя неочаквано се нахвърли с юмрук върху Флеминг, цапардоса го по челюстта и го събори на стола. — Не ти ли пука, по дяволите! Едно момиче загина заради теб, лайно такова!

Когато отново се приближи към него, вдигнала повторно юмрук, Шармън я сграбчи през кръста и я вдигна.

— Достатъчно. Достатъчно. Най-добре да си тръгваме.

Флеминг се изправи и му кимна.

— Благодаря ти.

Шармън му отправи свиреп поглед.

— Не ми благодари. Ако още малко погледам физиономията ти, ще й сменя фасона! Ясен ли съм?

Полицаят не му обърна внимание.

— Ще са ни нужни показания.

— Ще си ги получиш, само си върви — кимна Стан.

Флеминг ги погледна за последен път.

— Наистина съжалявам. Никога не съм искал…

Шармън го прекъсна, отвратен от опита му да се извини.

— Задръж си извиненията. Просто се разкарай, ясно ли е?

Той най-сетне схвана намека и си тръгна.

— Хайде, ще те черпя едно бренди — обърна се Стан към нея.

Сам се взря в него.

— Не е ли малко раничко?

Той сви рамене.

— Някъде по света вече е шест часът.

Усмихна му се и го последва в бара.

— Къде си се научила да нанасяш такива удари?

— Едно старо гадже се боксираше за отбора на Кеймбридж. Показа ми един-два номера.