Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 125

Живееше, обградена от смърт, това бе работата й, страстта й. Сблъскваше се и се занимаваше с нея ежедневно. До този момент смяташе, че я разбира. Студена, несправедлива, безчувствена. И все пак смъртта за нея бе винаги някак си далечна. Виждаше какво остава, след като тя е отнесла другото. А този път бе толкова близко! Живот и смърт в един удар на сърцето. Единственият й сериозен сблъсък със смъртта в личен план бе кончината на майка й и въпреки че бе съсипана от загубата й, събитието бе свързано с известно очакване и неизбежност.

При Кейт нямаше нищо подобно. Бе млада и преливаща от жизненост и хубост. Може и да не одобряваше начина й на живот, но какво право имаше да я съди? Въпреки недостатъците й, наистина я харесваше. А фактът, че бе загинала, за да я защити, задълбочаваше раната, която съзнаваше, че ще трябва да носи до края на дните си.

Не можеше да си спомни кой я премести накрая. Смяташе, че бяха шофьорите на линейките. Спомняше си единствено, че внимателно я слагат на стола и я откарват в чакащата линейка. Струваше й се, че Хъд може да е бил до нея, но не бе сигурна. Ясно и живо обаче виждаше тялото на Кейт все още да лежи в полето, а около и над него бавно да се издига полицейско заграждение.

Не бе сигурна колко бе траяло пътуването до болницата, но и нямаше значение, времето сякаш бе спряло в мига, когато осъзна, че момичето е убито. В спешното отделение я прегледаха и лекарят и сестрата, но не откриха друго, освен че е насинена и е изпаднала в шок. Настояха да остане в болницата до следващия ден, за да е под наблюдение, но въпреки депресията, тя отказа и предпочете да се върне с Хъд и да прекара нощта в хотела. Докато пътуваха обратно към пазара, в главата й непрестанно се въртеше една мисъл — как ще съобщи на Шармън, по дяволите? Отговорността за Кейт бе нейна, а тя го бе подвела ужасно.

Щом пристигнаха, Хъд й помогна да се прибере в стаята си. Преди да я остави да поспи, отчаяно искаше да поговорят след събитията от деня, да успокои и нея, и себе си. Но повече от всичко му се щеше да се върне в безопасност в Кеймбридж и в спокойното уединение на колежа. Изобщо не бе очаквал това. Бе възприемал начинанието като необичаен подход към изкуството. Преди желаеше слава, но сега копнееше само да си иде вкъщи и да забрави последните двадесет и четири часа. И въпреки това знаеше, че не може, имаше още несвършена работа, трябваше да се правят проучвания, а съзнаваше, че докторката ще се нуждае от него повече от всякога.

След като художникът си тръгна, Сам бавно съблече дрехите си и ги сложи в бялата чанта, оставена от хотела. Палтото, панталонът и обувките й бяха пропити с кръвта на Кейт. Чувстваше се донякъде като Джаки О и започваше да разбира какво трябва да е изпитвала тя, когато е изпълзяла от багажника на колата, изцапана с кръвта на съпруга си. Не искаше да задържи дрехите си. Нямаше да ги даде за почистване, а щеше да ги отнесе вкъщи и да ги изгори. Влезе под душа и остави топлата вода да се стича по тялото и косата й. Стоеше с отпуснати надолу ръце, а сълзите, които бе успяла да потиска до този момент, се смесиха с водните струи и закапаха по страните й. Накрая започна да се търка енергично, опитвайки се отчаяно да отмие от себе си спомена за кръвта на Кейт, пропита в дрехите й. Когато по-късно излезе от банята, подсуши косата си, рухна в леглото и потъна в лишен от видения сън.