Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 126

Въпреки изтощението си не спа до късно, събуди се около шест и се взира в тавана половин час, преди да се съвземе, да стане и да се облече. След като се натъкми топло, излезе на разходка, наслаждавайки се на хладния бриз. Загърна плътно дебелото вълнено палто около себе си, седна на една пейка с изглед към калните равнини и възстанови в съзнанието си вчерашния ден и участието си в него. Изведнъж осъзна колко дръзка е била. Ако не се бе забъркала в разследването, Кейт щеше да е още жива, Шармън вероятно нямаше да е в затвора, нямаше да е подала оставка, а кашата, която смяташе, че лично е забъркала, никога не би съществувала. Вината бе изцяло нейна и го съзнаваше. Оттук нататък, зарече се тя, щеше да се придържа към работата си, да върши само каквото се очаква от нея, без да се замесва в нищо, което не я засяга директно. И все пак така не разрешаваше проблема как да каже на Шармън.

Когато се изправи, за да се върне в хотела, зад гърба й прозвуча изненадващ глас:

— Хъд ми каза, че мога да те намеря тук.

Обърна се и видя извисяващия се над нея Шармън. В следващия миг краката й се подкосиха и усети, че пропада.

Когато се свести, се озова седнала отново на пейката. Главата й бе притисната силно надолу между краката й. След малко се възпротиви на ръката му.

— Добре съм, Стан, оправих се. Съжалявам.

Той я пусна и Сам се изправи, като все още дишаше дълбоко. Когато най-после се съвзе, погледна приятеля си.

— Значи знаеш?

— Адамс ми каза — кимна Шармън.

— Обзалагам се, че е злорадствал — отвърна уморено тя.

— Не, честно казано, не мисля, че бе така — поклати глава той. — Точно затова съм тук. Пуснаха ме по негова заповед.

Сам не бе в опрощаващо настроение.

— Значи е получил просветление, а?

Стан кимна и бръкна в джоба си, извади цигарите и си запали една.

— Бързо ли стана? — Не поглеждаше към Сам, просто продължаваше да се взира в прибоя.

— Да, много. Не е усетила нищо.

Шармън запази мълчание, очаквайки повече.

— Тя ми спаси живота. Блъсна ме на земята и ме прикри с тялото си. Иначе аз щях да лежа в моргата, а не тя.

Стан й отправи кратка и безрадостна полуусмивка.

— Типично за нея, глупачката. Беше много особена. Най-странната проститутка, която съм срещал.

— Беше изключителна, Стан. Много съжалявам.

Шармън се обърна към нея.

— Не си била виновна ти, дори не си го и помисляй.

Усети, че очите й се наливат със сълзи.

— Просто си мисля, че ако не бях…

— Кейт беше голямо момиче — поклати глава той, — знаеше какво прави. Било е просто случайност. Съдба, ако щеш.

Сам посегна и хвана ръката му.

— Наистина съжалявам, Стан, зная какво означаваше тя за теб.

Той стисна ръката й, преди да я върне обратно в скута й.

— Благодаря ти. Ще го преодолея.