Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 110

Докато събираше бележките си, Куик погледна Сам.

— Бихте ли желали няколко минути, за да планирате стратегията си?

Сам и Шармън кимнаха едновременно, докато адвокатът закопчаваше куфарчето си.

Веднага щом той напусна стаята, Шармън заговори:

— Виж, сега си сама, Сам, затова внимавай много. В тази работа са замесени някои много жестоки хора. Ще ми се да можех да ти кажа да прекратиш разследването, но би ми било трудно, тъй като си последната ми надежда.

— Какво искаш да направя?

— Иди да се срещнеш с детектив Бил Флеминг в Кингс Лин. Виж какво можеш да научиш за Спейд. Опитай се да откриеш къде е. Той със сигурност представлява разковничето към убийството на момичето.

Сам бе по-загрижена за настоящото положение на Шармън.

— Ами ситуацията в момента?

— Ще се разреши от само себе си. Освен факта, че съм бил там малко преди Роджърс да умре, не разполагат с нищо. Никакви улики, никакви свидетели, а със сигурност няма да получат и самопризнания.

Сам се замисли за миг над казаното.

— Тогава как, по дяволите, са разбрали, че си бил там, и още повече — къде да те намерят?

— От анонимно обаждане явно.

— Още едно ли? — засмя се престорено тя. — Трябва да имат добри информатори в Гранчестър, защото нищо не им убягва от погледа.

Шармън се изправи в стола си и я погледна.

— Мисля, че е по-сериозно от това. Информаторът е искал да се отърве от два проблема едновременно. Роджърс е мъртъв, а аз съм в пандиза. Добра работа.

Сам кимна, вбесена от ситуацията.

— Сигурен ли си, че ще се оправиш?

— Да, ще се оправя — кимна той. — Само се надявам Адамс да реши да ме разпита. Така поне ще имам удовлетворението да го поизтормозя. А ти просто иди до Кингс Лин и намери Спейд.

— Няма проблем.

Вратата се отвори и едрият полицай, когото Куик преди бе изгонил, влезе и поведе Шармън обратно към килията му. Като излязоха и тръгнаха по коридора, той се извърна бързо.

— Сам, намери Кейт и й кажи какво се е случило. Наглеждай я. Веднага щом разберат, че съм на топло, сводниците ще я погнат.

— Остави на мен, Стан, ще се погрижа за нея.

Благодари й с поглед, преди най-сетне да бъде изблъскан в килията. Когато се извърна да си върви, тя се натъкна на застаналия пред нея Адамс.

— Може ли да поговоря с теб, доктор Райън?

Въпреки че Куик предложи да я придружи, Сам се чувстваше напълно в състояние да се справи с Адамс, затова отхвърли предложението му. Последва го из лабиринта от коридори, който съставляваше главното управление на полицията. Когато стигнаха в кабинета му, той се обърна към нея.

— Кафе?

— Не, благодаря — поклати глава тя. — Няма да се бавя.

Адамс не се опита да прикрие презрението си.

— Добре. Какво правеше Шармън в къщата ти миналата нощ?

Тя се ядоса на въпроса.

— Чукаше ме, щом искаш да знаеш.

Не беше истина, разбира се, но й се прииска да му отмъсти, след като й бе нанесъл удар със съобщението, че Ребека е бременна.