Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 109

С тези думи тя отвори вратата и се втурна навън, оставяйки го смаян и объркан.

Господин Морис Куик бе известен като най-добрия адвокат в Кеймбридж, затова от полицията го използваха, когато имат затруднения. Не бе нужно да й казват, че Стан Шармън ще се свърже първо с него след ареста си. Той силно мразеше адвокатите, но чувството му за самосъхранение надделяваше. Куик поне бе отзивчив към молбата на Сам да го придружи, за да се види с арестанта. Шармън вече му бе дал някакви сведения за отношенията им и тя запълни празнините. Когато пристигнаха, ги въведоха в стая за разпити номер четири, където разрошеният Стан се изправи и ги поздрави. Изглеждаше едновременно изненадан и доволен да я види.

— Хубава изненада, Сам.

Тя се приближи до него и му стисна ръката. Искаше да го прегърне и да му каже, че всичко ще се оправи, но й се стори неподобаващо.

Куик насочи поглед към страховития полицай в ъгъла на стаята.

— Бих искал да прекарам известно време насаме с клиента си. — Полицаят се поколеба, несигурен дали да изпълни молбата. Адвокатът продължи без колебание: — Не ме карайте да повтарям, защото, ако се наложи да го правя, ще се ядосам сериозно.

По-позитивното отношение, изглежда, свърши работа и младият плещест полицай ги остави незабавно. Куик погледна клиента си.

— Е, Стан, нещата излязоха от контрол. Какво става?

Шармън сви рамене.

— Адамс отново е погнал погрешния човек.

— Явно той не смята така, иначе нямаше да си тук.

Стан прехапа устна. Не му харесаха думите на Куик, но знаеше, че е прав.

— Посетил ли си Роджърс малко преди да бъде убит? — продължи адвокатът.

— Посетих го през деня, не зная дали е било малко преди да го убият.

Куик прегледа бележките си.

— Според доктор Стюърт той е бил убит около три часа следобед. Кога го видя?

Шармън размисли над въпроса. Въпреки че не бе погледнал часовника си в онзи момент, беше сигурен, че е било около два.

— Някъде около час по-рано.

— И колко време прекара с него?

Отново се замисли сериозно.

— Най-много половин час.

— Защо си ходил да го видиш?

Стан потърси с поглед подкрепата на Сам. Тя сви рамене.

— Разследвах убийството на Кларк.

Куик изглеждаше объркан.

— Мислех, че са те отстранили от случая.

Шармън не бе сигурен доколко откровен да бъде. Адвокатът не беше от хората, на които човек се доверява лесно.

— Работех извънредно.

— Малко глупаво. Да разбирам ли, че по-скоро е свързано с враждата ти с Адамс, отколкото с търсенето на справедливост?

Стан бе впечатлен и смутен от прозрението му.

— По малко и от двете.

— И какъв е смисълът тогава?

— Ако отбележа резултат, злепоставям него.

— Сега той отбеляза резултат, а злепоставеният си ти — облегна се назад адвокатът.

Шармън постави ръце зад главата си. Куик имаше ужасния навик да бъде прав.

След час адвокатът му бе задал всеки въпрос, който би му хрумнал, плюс няколко, за които Шармън не се бе сетил. Дори го бе убедил да признае, че е пребил Роджърс, нещо, което Стан смяташе, че никога не би направил, независимо кой го моли. Всъщност бе толкова впечатлен от начина, по който Куик го бе притиснал, че се чудеше колко ли добро ченге би излязло от него. Но от друга страна, адвокатът печелеше три пъти повече от него, и то без да се налага да си цапа ръцете. Така че бе ясно кой от двамата е избрал по-добър път в живота.