Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 112

Сам реши, че Кейт й харесва.

— Сега аз работя по случая. Не мисля, че ще го държат дълго. Между другото, как разпозна колата ми?

— Беше пред апартамента на Стан онзи ден.

— Както и десетки други.

— Но само твоята ми беше непозната, а и беше малко тузарска за онзи район. Нали ме разбираш?

— Откъде знаеше къде да ме намериш?

Кейт вдигна пръст към носа си.

— Имам си начини.

Шармън явно не бе единственият й познат в полицията. Отвори вратата на колата.

— Мога ли да ти предложа да те откарам?

— До някой приличен хотел — кимна Кейт.

— Да не би да имаш среща с някой джентълмен?

— Надявам се, че не. След като Стан е на топло, сводниците започват да настъпват. Реших да се покрия за известно време. Докато Стан се измъкне.

— А ако не успее?

— Нов град — нов живот — сви рамене момичето. — Ще го чакам. Имам достатъчно заделени пари, за да изкарам известно време. Вероятно ще отворя цветарски магазин.

Изразът „ще го чакам“ изненада Сам. Смяташе, че връзката им се основава само на секса и е съвсем едностранчива. Но явно е грешила. Питаше се дали Шармън знае какво изпитва Кейт към него. И да знаеше, никога не бе го издавал.

— Тогава накъде?

— Към „Гардън Хаус Хотел“, ако обичаш.

Сам кимна и след като тя взе куфара си, скрит зад колата, потеглиха.

Кейт и отношенията й с Шармън очароваха Сам. Дори усети, че ревнува от нея.

— Откога сте заедно със Стан?

— От две години, на приливи и отливи. Нали се сещаш.

— Къде се срещнахте?

Кейт се засмя.

— Арестува ме, когато работеше в отдела за борба с порока. После си допаднахме. Кой би предположил, че ще излизам с ченге?

Сам усещаше как започва да омеква по отношение на момичето. Ако трябваше да бъде честна, а знаеше, че е ужасно дори да си го помисли, изобщо не можеше да си представи, че ще хареса проститутка, но Кейт й харесваше.

— Питах се дали не би желала — просто докато Стан е зад решетките — да дойдеш да живееш у дома. Ще бъде по-безопасно от хотел, дори от „Гардън Хаус“, а Стан ще може да се свързва с теб лесно.

Кейт изглеждаше изненадана и зарадвана. Изрече с префинен акцент:

— Ако си сигурна, би било прекрасно.

В действителност Сам бе самотна и считаше, че присъствието й наоколо за известно време ще е приятно.

— Но няма да работиш вкъщи.

Момичето бе подразнено от забележката, но след като видя широката усмивка на лицето й, също се засмя.

Сам отведе Кейт вкъщи, представи я на Шоу, остави я да се настани и тръгна обратно към Кеймбридж, за да се срещне с доктор Анди Хърман. Той се бе устроил в офисите точно зад „Раунд Чърч“ и сградата на Клуба за дебати на кеймбриджката общественост. Мястото бе удобно, близо до колежите, а отсреща имаше голям паркинг. Офисите бяха модерни и елегантни, личеше опита да им се придаде успокояващо въздействие чрез умело използване на картини и цветове. Липсваше само онази ужасна музика за повдигане настроението, помисли си Сам. На влизане бе посрещната от красива млада жена на около двадесет и пет години, която я погледна с ясните си сини очи, усмихвайки се с такова спокойствие, че Сам веднага разбра защо Анди я е наел.