Читать «Необходимата вещ» онлайн - страница 5

Машината без колебание им подаде един детайл и с това приключи. Към средата на деня и двамата се чувстваха гадно.

— Някакви идеи? — попита Грегър.

— Засега нямам. Какво ще кажеш да хапнем?

Решиха, че им се яде наденица и си поръчаха. Конфигураторът побръмча малко и… нищо.

— Сага пък какво му стана? — Грегър беше бесен

— Точно от това се страхувах — отвърна Арнолд.

— От кое по-точно? Нали не сме поръчвали наденица?

— Да, ама кренвирши ядохме. И едното, и другото е колбас. Страхувам се, че Конфигураторът разбира от класификация.

— Тогава ще трябва да опитаме консервите — въздъхна Грегър.

Арнолд виновно се усмихна.

— Ами аз… Като купих Конфигуратора си помислих, че вече няма да имаме проблеми с храната и…

— Да не искаш да кажеш, че и консерви нямаме?

— Не съм купувал.

Върнаха се при машината. По време на полета бяха яли пъстърва и сега им бяха отказани всякакви ястия от водни обитатели. Със същият успех поискаха свинска пържола, агнешки бут и телешко печено.

— Явно е решил, че вчерашния бифтек е сложил точка на месото от бозайници — сети се Арнолд. — Това е интересно. Ако нещата продължават така, можем да разработим нова теория за видовете.

Той поръча печено пиле и този път Конфигураторът се задейства без проблеми.

— Еврика! — извика Арнолд.

— По дяволите! — изруга Грегър. — Трябваше да поръчаме пуйка!

На Денет продължаваше да вали. Около кораба имаше гъста мъгла.

Арнолд започна да смята нещо с калкулатора, а Грегър допи коктейла и безуспешно се опита да получи кашон с уиски. След като се убеди, че няма да го огрее, започна да реди пасианс.

След скромната вечеря с остатъците от пилето, Арнолд най-после свърши с изчисленията.

— Това може и да подейства — каза той.

— Кое по-точно?

— Принципът на удоволствието!

Стана и започна да се разхожда напред-назад.

— Щом машината е придобила човешки черти, тя би трябвало да има способност да се самообучава. Мисля, че бихме могли да я научим да изпитва удоволствие от многократното производство на един и същ предмет, по-точно на елемента от системата за управление.

— Поне си струва да опитаме — отзова се Грегър с надежда.

Приятелите започнаха преговори с машината. Арнолд настойчиво й нашепваше за прелестите на повторението. Грегър на висок глас разсъждаваше относно естетическата наслада при многократното производство на такива шедьоври, като елементите на системата за управление. Арнолд спомена за благоговейния трепет при безкрайното правене на едни и същи предмети. Отново и отново — същият детайл, от същият материал, дори със същата скорост. Екстаз! Грегър се отплесна да философства колко добре, колко хармонично съответства повторението на дизайна и способностите на машината. Дори сам си повярва, че повторението е много близо до ентропията, която от механична гледна точка е самото съвършенство.

По непрекъснатото мигане и тракане можеше да се съди, че Конфигураторът слушаше внимателно. Когато на Денет настъпи прогизналото утро, Арнолд внимателно натисна бутона и даде команда да се направи нужния детайл.